Майка ми да вземе един ден да си е почивка и ще вземе да обърне целия апартамент, да подреди и да изчисти всичко. При което на мен се падаше честта да си набутам някои си мои неща в шкафа си, който вече пращи по шевовете. Ако някой вземе да го отвори кой знае какво ще го цапардоса по главата. Набутаха ми и двата албума със снимки, все едно всички снимки вътре са мои. Окей... почти всички, но не са всичките егати. Игла не мога да сложа вътре, а майка ми ме кара да вкарам два дебели албума. Как пък не...
Обаче си седнах на дивана и си ги разгледах отново, все едно не съм ги гледала около 503 пъти... И този път взех да вкарам малко ред, нещо, което при мен рядко се наблюдава... започнах от всички бебешки снимки... трудно ми е да повярвам, че това дребно пухкаво, къдраво и русо хлапе съм аз. Явно съм била аз... нашите са си същите, мога да ги позная и на по - ранни снимки, обаче аз хич не си приличам. Последваха снимките от детската... някакъв дебел чичко в червен костюм, който го прави три пъти по - дебел се прави на дядо Коледа, аз му седя на коленете и недоволно подсмърчам от подаръка си. Е, как да се радвам на блокче за рисуване, когато съм искала Барби *цупи се*... Две години по - късно, почти същото място, почти същия чичко, аз обаче съм по - голяма и този път се радвам на заветната кукла облечена в зелена плетена рокличка. Не е Барби, но е кукла... После снимките от първото ни море с нашите... черно - бели, обаче усмихнати... аз и бро на някаква въртележка - аз се цупя, бро се е ухилил... Гледаме някакви кораби, заровила съм се в пясъка, баща ми чисти миди, майка седи и чете книга, с няколко дечурлига се киприм пред кожата на туко - що убита змия... бррр... После снимки от някой си Великден... все още си живеем в голямата къща, а аз съм облечена в лилава блуза на бели петна с голяма бяла панделка в косата. Бро е с готина шапка и ми счупва хубавото синьо яйце! После снимки на двора, някой ни е качил върху старата Шкода, гушкаме кученцето ни и една снимка на която брат ми го стиска за врата в стил "кучето си е мое, няма да го пипате"... Снимки от някоя си зима... отдавна е било, защото котката която гушкам умря много, много отдавна... хубавата ми Теди... на снимката е още малка. После на някакъв събор са ме метнали на гърба на един супер красив кон, а на следващата снимка съм до него, той е извърнал глава и ме гледа... после при баба и дядо... Вуйчо изглежда леко подпийнал, ама и моите очички са блеснали хех... вуйна си е все същата хубава и червенокоса каквото е и сега... Снимки от училище... снимки от Рилския манастир, където съм с момчешка прическа - как съм могла да бъда с толкова къса коса за Бога! Още снимки от училище... после от почивка във Велинград. Господи, момичето с късия зелен потник и умопомрачително слабите крачета аз ли съм?! Обаче съм имала хубави лилави чехли... не ги помня. Някаква сватба... аз съм шаферка... спомням си, че кавалера ми беше мухльо! И после снимки с новия ми клас, вече съм се преместила в София... снимки от другото море... Стоя до някакъв тип с най - олигофренската прическа, който по принцип е от Йордания... после почивка през Януари на планина... преспите със сняг са по - високи от мен, брат ми ме замеря със снежни топки... паднала съм в снега... Снимки на колекцията ми с плакати, снимки от морето от миналата година... почерняла съм дяволски много... Снимки, снимки, снимки... и всички ми се усмихват, все едно наистина съм била щастлива... Била ли съм?!
Обаче си седнах на дивана и си ги разгледах отново, все едно не съм ги гледала около 503 пъти... И този път взех да вкарам малко ред, нещо, което при мен рядко се наблюдава... започнах от всички бебешки снимки... трудно ми е да повярвам, че това дребно пухкаво, къдраво и русо хлапе съм аз. Явно съм била аз... нашите са си същите, мога да ги позная и на по - ранни снимки, обаче аз хич не си приличам. Последваха снимките от детската... някакъв дебел чичко в червен костюм, който го прави три пъти по - дебел се прави на дядо Коледа, аз му седя на коленете и недоволно подсмърчам от подаръка си. Е, как да се радвам на блокче за рисуване, когато съм искала Барби *цупи се*... Две години по - късно, почти същото място, почти същия чичко, аз обаче съм по - голяма и този път се радвам на заветната кукла облечена в зелена плетена рокличка. Не е Барби, но е кукла... После снимките от първото ни море с нашите... черно - бели, обаче усмихнати... аз и бро на някаква въртележка - аз се цупя, бро се е ухилил... Гледаме някакви кораби, заровила съм се в пясъка, баща ми чисти миди, майка седи и чете книга, с няколко дечурлига се киприм пред кожата на туко - що убита змия... бррр... После снимки от някой си Великден... все още си живеем в голямата къща, а аз съм облечена в лилава блуза на бели петна с голяма бяла панделка в косата. Бро е с готина шапка и ми счупва хубавото синьо яйце! После снимки на двора, някой ни е качил върху старата Шкода, гушкаме кученцето ни и една снимка на която брат ми го стиска за врата в стил "кучето си е мое, няма да го пипате"... Снимки от някоя си зима... отдавна е било, защото котката която гушкам умря много, много отдавна... хубавата ми Теди... на снимката е още малка. После на някакъв събор са ме метнали на гърба на един супер красив кон, а на следващата снимка съм до него, той е извърнал глава и ме гледа... после при баба и дядо... Вуйчо изглежда леко подпийнал, ама и моите очички са блеснали хех... вуйна си е все същата хубава и червенокоса каквото е и сега... Снимки от училище... снимки от Рилския манастир, където съм с момчешка прическа - как съм могла да бъда с толкова къса коса за Бога! Още снимки от училище... после от почивка във Велинград. Господи, момичето с късия зелен потник и умопомрачително слабите крачета аз ли съм?! Обаче съм имала хубави лилави чехли... не ги помня. Някаква сватба... аз съм шаферка... спомням си, че кавалера ми беше мухльо! И после снимки с новия ми клас, вече съм се преместила в София... снимки от другото море... Стоя до някакъв тип с най - олигофренската прическа, който по принцип е от Йордания... после почивка през Януари на планина... преспите със сняг са по - високи от мен, брат ми ме замеря със снежни топки... паднала съм в снега... Снимки на колекцията ми с плакати, снимки от морето от миналата година... почерняла съм дяволски много... Снимки, снимки, снимки... и всички ми се усмихват, все едно наистина съм била щастлива... Била ли съм?!
No comments:
Post a Comment