Помислих си, че ме е ударил къс вдъхновение... май съм се лъгала, защото няма да видите рими, няма да видите разказ, няма да видите нищо интересно освен може би разбъркани редове подредени несиметрично, без смисъл и посока... И дори не обещавам да ги има...
Защото аз съм такава – без смисъл и посока, като драскулка надраскана върху бял лист нейде из безкрайното пространство изпълнено кой знае с какво... Защо драскулка ли?! Защото съм точно драскулка... тръгвам направо, после наляво, надясно, връщам се, кривя се, хвърча пак напред и после пак назад, докато не стане една паяжина, една плетенеци, в която не можеш да разбереш коя линийка къде започва, къде свършва, коя я пресича и коя я заобикаля... И знаете ли това ме кара да се чувствам добре... защото много трудно някой ще ме разчете, а аз не обичам да ме разчитат подробно... А така е сигурно, че всеки ще се обърка... ще тръгне от някъде, ще свие надясно, а може би наляво, ще вземе грешно пресичане за продължение ще се оплете и няма да разбере къде се намира... точно като в паяжина... само че от паяжината не можеш да излезеш, а тук просто ще трябва да се откажеш, да вдигнеш пръста си от драскулката и просто да си кажеш, че си объркал някъде пътечката оставена от виолетовото мастило... защото аз обичам да пиша с виолетови химикали, не розови, не тъмно лилави... виолетови, като виолетките. Нали ги помните, онези вкусните бонбонки във формата на цветчета с онзи хубав хубав вкус... виолетки... Не са ми попадали от много време, не ги намирам вече, което добавя още една нерадостна драскулка на белия лист...
Май наистина се получиха редове без посока и смисъл... Не, защото нарочно го целях, а защото знаех, че ще пиша такива неща... глупави и неестетични... Всъщност на кой му пука?!
Искам да подчертая, че не се чувствам зле... всъщност чувствам се все още също толкова добре, колкото се чувствах и вчера, както и онзи ден... Да, добре съм... аз такива неща пиша, когато съм в изключително добро настроение не за друго, а защото не мисля за нищо друго и ми остава време за такива безмислия...
21:32 ... намерих виолетки по някаква адската случайност... утре ще ида да си взема още...
Защото аз съм такава – без смисъл и посока, като драскулка надраскана върху бял лист нейде из безкрайното пространство изпълнено кой знае с какво... Защо драскулка ли?! Защото съм точно драскулка... тръгвам направо, после наляво, надясно, връщам се, кривя се, хвърча пак напред и после пак назад, докато не стане една паяжина, една плетенеци, в която не можеш да разбереш коя линийка къде започва, къде свършва, коя я пресича и коя я заобикаля... И знаете ли това ме кара да се чувствам добре... защото много трудно някой ще ме разчете, а аз не обичам да ме разчитат подробно... А така е сигурно, че всеки ще се обърка... ще тръгне от някъде, ще свие надясно, а може би наляво, ще вземе грешно пресичане за продължение ще се оплете и няма да разбере къде се намира... точно като в паяжина... само че от паяжината не можеш да излезеш, а тук просто ще трябва да се откажеш, да вдигнеш пръста си от драскулката и просто да си кажеш, че си объркал някъде пътечката оставена от виолетовото мастило... защото аз обичам да пиша с виолетови химикали, не розови, не тъмно лилави... виолетови, като виолетките. Нали ги помните, онези вкусните бонбонки във формата на цветчета с онзи хубав хубав вкус... виолетки... Не са ми попадали от много време, не ги намирам вече, което добавя още една нерадостна драскулка на белия лист...
Май наистина се получиха редове без посока и смисъл... Не, защото нарочно го целях, а защото знаех, че ще пиша такива неща... глупави и неестетични... Всъщност на кой му пука?!
Искам да подчертая, че не се чувствам зле... всъщност чувствам се все още също толкова добре, колкото се чувствах и вчера, както и онзи ден... Да, добре съм... аз такива неща пиша, когато съм в изключително добро настроение не за друго, а защото не мисля за нищо друго и ми остава време за такива безмислия...
21:32 ... намерих виолетки по някаква адската случайност... утре ще ида да си взема още...
1 comment:
Hi!! I´m from México and I don't undertand nothing :P, but I want to say you, hi!!
Post a Comment