Здравейте. Казвам се Хрис и днес навършвам 17 години. Ако следващите 17 изтекат със същата скорост, с която излетяха тези, то след пет минути ще съм на 34 години. След още десет минути и при доброто желание на съдбата да ме остави жива ще съм на 68. Но от където и да го погледнете след по – малко от половин час ще съм мъртва.
Животът е твърде кратък...
Искате или не ще Ви кажа нещо интересно около моя рожден ден. Той всъщност не е днес... не е на 18 август, защото не съм родена на 18 август, нищо че навсякъде така пише и аз вече съм привикнала с него. Родена съм на 19... един ден разлика, но все пак е на друг ден. За да бъда изключително изчерпетелна ще кажа, че съм се появила на познатия ни свят точно в 12 00 часа между двата дни... За мен това си е 19 август от където и да го погледнете, но майка ми е решила, че е 18, защото тя е родена на 19 – то число, макар и друг месец. Дори тя сега е на мнение, че 18 август е грешна дата, но вече всички знаят, че е моята дата... и все пак аз все още съм на 16 години, чак утре вечер ще имам едната секунда между двата дни, за да се насладя на истинския си празник... и за да мога да кажа - "Ето вече съм на 17!"
Стига толкова по датата... я да се опитам да разгледам предишните си грешни рожденни дни. Досега съм имала само две мои истинсиа торти за празника – на десетия ми рожден ден. Беше голям шоколадов мерцедес, който не се побра в хладилника и стоя на студено в мазето в къщи, за да не се разтопи (сега като говоря за сладки неща на Зарчето сигурно и текат лигите, особено защото става дума за шоколад) и на петнайстия, тогава беше обикновена, измъкната от най – близката сладкарница... обаче пък имаше свещички, които не искаха да загасват.
Подаръци много не съм получавала, защото не имало кой да ми ги подари (в смисъл не е имало дружки), а пък нашите все нямат достатъчно средства да им се откъснат от сърцето. В най – добрия случай получавам някоя средна банкнота и редовното пожелание, което вече се казва без особена радост и по – скоро по навик.
Иначе обичам рождените си дни, макар че вече не им се радвам толкова много. Дните на рождените ми дни не са по – различни от останалите – аз не ходя никъде по случая, не получавам нищо по – специално, нямам възможност да си направя „парти” на мои разноски, защото финанси както Ви е ясно отдавна нямам... малкото ще се използват за неща, които чакам от много време да получа... и то видяло се е самичка ще си ги купувам...
И това е... днес (по документи) ставам на 17... една година до заветното 18, което хич не очаквам с трепета, с който го очакваха моите съученици, които вече са на тази възраст, а аз останах единственото изтърсаче...
Какво постигнах през тази година ли... хм... нищо особено... на два пъти ми отрязаха крилата, които обаче пак са си здрави и чакат някой пак да ги изтръгне... постигнах няколко малки победи тук – таме, които ми дадоха малко или много повече самоувереност, взех някой друг изпит и толкова...
Но тази година... тя ще е различна... няма начин да е същата. Ще е трудна година, сериозна година, но се надявам другата година по това време да погледна света през очите на студентка...
И мислех да напиша "И да днес ставам на 17 и деня няма да е нищо особено"... обаче той вече е...
Животът е твърде кратък...
Искате или не ще Ви кажа нещо интересно около моя рожден ден. Той всъщност не е днес... не е на 18 август, защото не съм родена на 18 август, нищо че навсякъде така пише и аз вече съм привикнала с него. Родена съм на 19... един ден разлика, но все пак е на друг ден. За да бъда изключително изчерпетелна ще кажа, че съм се появила на познатия ни свят точно в 12 00 часа между двата дни... За мен това си е 19 август от където и да го погледнете, но майка ми е решила, че е 18, защото тя е родена на 19 – то число, макар и друг месец. Дори тя сега е на мнение, че 18 август е грешна дата, но вече всички знаят, че е моята дата... и все пак аз все още съм на 16 години, чак утре вечер ще имам едната секунда между двата дни, за да се насладя на истинския си празник... и за да мога да кажа - "Ето вече съм на 17!"
Стига толкова по датата... я да се опитам да разгледам предишните си грешни рожденни дни. Досега съм имала само две мои истинсиа торти за празника – на десетия ми рожден ден. Беше голям шоколадов мерцедес, който не се побра в хладилника и стоя на студено в мазето в къщи, за да не се разтопи (сега като говоря за сладки неща на Зарчето сигурно и текат лигите, особено защото става дума за шоколад) и на петнайстия, тогава беше обикновена, измъкната от най – близката сладкарница... обаче пък имаше свещички, които не искаха да загасват.
Подаръци много не съм получавала, защото не имало кой да ми ги подари (в смисъл не е имало дружки), а пък нашите все нямат достатъчно средства да им се откъснат от сърцето. В най – добрия случай получавам някоя средна банкнота и редовното пожелание, което вече се казва без особена радост и по – скоро по навик.
Иначе обичам рождените си дни, макар че вече не им се радвам толкова много. Дните на рождените ми дни не са по – различни от останалите – аз не ходя никъде по случая, не получавам нищо по – специално, нямам възможност да си направя „парти” на мои разноски, защото финанси както Ви е ясно отдавна нямам... малкото ще се използват за неща, които чакам от много време да получа... и то видяло се е самичка ще си ги купувам...
И това е... днес (по документи) ставам на 17... една година до заветното 18, което хич не очаквам с трепета, с който го очакваха моите съученици, които вече са на тази възраст, а аз останах единственото изтърсаче...
Какво постигнах през тази година ли... хм... нищо особено... на два пъти ми отрязаха крилата, които обаче пак са си здрави и чакат някой пак да ги изтръгне... постигнах няколко малки победи тук – таме, които ми дадоха малко или много повече самоувереност, взех някой друг изпит и толкова...
Но тази година... тя ще е различна... няма начин да е същата. Ще е трудна година, сериозна година, но се надявам другата година по това време да погледна света през очите на студентка...
И мислех да напиша "И да днес ставам на 17 и деня няма да е нищо особено"... обаче той вече е...
1 comment:
Честито да ти е и тук и следващата година наистина да е подобра от всички досега.
ПП: Не харесвам свещичките...някак си като ги духеш и те изгаснат, символизира, че тези години от живота ти са приключили...някак тъжно е.
Post a Comment