21. Да обичаш или да бъдеш обичан...

Идеята за поста ми пак тръгва от борбата със безсънието, докато слушах напрегнато как тиктака часовника и наблюдавах как се местят фосфоресциращите му стрелки... Изведнъж в главата ми изникнаха думите на Ан - една от главните героини от книгата "Долината куклите", която прочетох наскоро... думите и бяха простички и ясни "Определено е по - хубаво да обичаш, отколкото да бъдеш обичана!"... и се запитах - права ли е Ан?! Пропускам златната среда, в която хем си обичан, хем обичаш човека, който те обича и се съсредоточавам само върху тези двете. От една страна това само ти да обичаш ми звучи много като несподелена любов, а несподелената любов малко или много боли. Да бъдеш само обичан пък ми намирисва на много егоизъм, а кой обича егоистите?! Ясно е, че нито едно от тях не може да стъпи на малкото пръстче на компромисният варият, в който всичко е розово, но пък нека се опитам да отсея от тези две, кое е по - доброто.
Аз може би защото си падам малко егоист бих избрала варианта, в който ме обичат... в който се грижат за мен и имам сигурност, в който знам, че няма да ме наранят, няма да ме боли и няма да страдам. Като помисля обаче този вариант едва ли може да се сравни с момента, в който сърцето ти прескача един ход, докато любимия човек се приближава по улицата, едва ли може да сравни с чувството, което те изпълва отвътре и желанието да му дадеш всичко, дори самата себе си.
Не, определено не мога да избера между двете... прекалено сложно ми се струва... а аз дори не разбирам от любов... Някой който разбира нека ми каже... моля!