1.8.06

15. Един посветен пост

Един посветен пост на хората, които винаги са тук в последно време. На хората, пред които мога да мрънкам, да викам и да плача... на тези, с които мога да се забавлявам и да смея. На тези, които са тук, дори когато най - добрите ми приятели ги няма...
Няма да е дълъг пост, но ще е за тях.
Винаги съм била от лесно привързващите се хора... малко ми трябва за да ми хареса някой и за да мога да го нарека приятел. Вярно аз лесно мога да се разочаровам, но също толкова лесно мога да простя и пак да нарека приятел. Но този път няма да се впускам в редовните си "гениални" изказвания, няма да разтягам лукуми... Няма да обяснявам и какво е приятелството за мен, няма да говоря за истински приятели и за предателствата между хората, които се наричат "близки"...
Искам само да ви кажа, че Ви обичам не заради нещо друго, а защото наистина е така. Не знам дали можете да си преставите колко много цвят внасяте в живота ми през последните седмици, а някои от Вас и от по - отдавна. Но искам да го знаете... искам да знаете какво значите за мен. Вие сте страхотни и просто Ви обичам... само това е... просто нямам думи за повече...
Приятел е този, който знае песента на сърцето ти и може да ти я запее дори, когато си я забравил!


Един посветен пост... на Зори, Зу, Габи, Ради и Мъро...

No comments: