25.9.06

30. Денят може да се определи като много хубав...

Започвам с пояснение към снимката... тя е на един мой съученик (Станислав Савов), а понеже от началото на годината съм положително настроена към него, а днес и към класа ми просто не мога да се стърпя да я сложа...
Днес деня може да мине за хубав, дори приятен, да не кажа чак забавен...
Започна се с ранно ставане, породено от причината "да платя телефоните". Чесно казано много ми олекна като си платих моята сметка, кротна ми душата, че баща ми няма да ми се кара. Цяла седмица ми беше на тръни, заради пустия телефон и парите, които съм изговорила...
Сутринта беше спокойна, премина в слушане на любими парчета, които не съм си пускала от известно време, повтаряне на основните стъпки в салсата, на които ме научиха на един рожден ден и надпяване с колонките... Хубаво звучи, нали...
Танчето дойде да ме вземе, от там при Любето, която собственоръчно ни закара до училище, нали вече има книжка, с която се гордее до безбожие... От там през магазина до училище, където с Таня нападнахме рафта със студени напитки и желирани бонбони... (гледа невинно)...
Първите два часа, в които имахме информационни технологии си получих първата шестица за годината (пу така да ми върви до края)... Всъщност тя госпожата (нали е нова) практически ми се подигра, като ме накара да правя едни неща на Word... ОМГ, почувствах се тъпа, като ми каза направи примерно меню и покана и не знам си какво си... аз толкова елементарна ли изглеждам?! Както и да е... нали имам 6... Имахме и два часа счетоводство, писахме разбира се, тя госпожата диктува, но в паузите толкова много сме се смели, че просто не беше реално... Математиката я пропускам, това не го броя за час... трябваше да имаме и физическо, но аз и Таня останахме при класната ни (която безбожно много обичам още от пети клас, а те даже май с мама са родени в един и същи ден)...
За седем години, в които ми е преподавала все нещо днес за първи път ми стисна ръката (два пъти) с думите "Умното си е умно" и "Мерси, че ми помогнахте с бележниците"... не знам, супер поласкано ми е отвътре, защото тя е човек, който уважавам безкрайно и адски много... Даже ни направи отстъпка, задето и помогнахме с Танчето да не пишем по законодателство, защото ни се откачиха ръцете от попълването на всички бележници на целия клас, дъ... Даже оплескахме един, а тя съвсем спокойно каза че проблем няма, дори няма да го поправяме, тя щяла до го подпише... Мисля обаче, че Цеци няма да приеме новината толкова леко като нея, защото бележника е негов... от друга страна тя му е толквоа ядосана, че той няма да смее да се обади...
Накрая на тролея и към вкъщи... с Танчето си харесахме едно момченце в тролея и се изтипосахме до него, а от другия път почваме да събираме телефони с цел намиране на кавалер за бала...

Ей Богу трябва да мисля за рокля и бла бла...

No comments: