Нямам време да се обърна и да видя какво става наоколо...Времето минава бързо... по - бързо от очакваното, по - бързо от исканото...
Сякаш вчера бе, когато пишех "Обичам те" и четях същото написано до мен, а всичко в мен се преобръщаше... Все едно вчера беше изпита по Етикет и бизнес протокол... И сякаш вчера прегръщах Камен, докато казвах "Чао" след като бях слязла от автобуса на прибиране от лагера...
Стрелките се гонят твърде бързо... Ей го вече 21 и 30 минава и все едно преди пет минути телефона ми звъня за събуждане... Досадна работа е това нещо - времето... Не мога дори спокойно да седна и да си поговоря с приятелчетата... Да... ей го вече е октомври, мирише ми на коледни сладкиши... Има време, знам... просто Коледата ще дойде по - бързо, отколкото мога да кажа "Празниците идват...". Ще броя "три, две, едно..." в новогодишната нощ, а все още ще чувствам вкуса на шампанското, което отпивах миналата година...
Странно е... Странно е как губим представа за времето, как преди 3 години се молех да съм 12 клас, а сега искам да спра стрелките... не да ги завъртам назад, просто да извадя батерията на часовника и времето да спре... да продължа да съм такава, каквато съм сега... дете... едно малко дете без грижи, без големи проблеми... едно нормално дете...
Обаче не... времето не ме пита... Лошо време...
Това е... възмутена съм...
Общо взето отношението си към времето съм го написала в поста за рождения си ден...
17 година... а все едно са минали 5 минути...
Толкова малко... и все пак толкова много...
Сякаш вчера бе, когато пишех "Обичам те" и четях същото написано до мен, а всичко в мен се преобръщаше... Все едно вчера беше изпита по Етикет и бизнес протокол... И сякаш вчера прегръщах Камен, докато казвах "Чао" след като бях слязла от автобуса на прибиране от лагера...
Стрелките се гонят твърде бързо... Ей го вече 21 и 30 минава и все едно преди пет минути телефона ми звъня за събуждане... Досадна работа е това нещо - времето... Не мога дори спокойно да седна и да си поговоря с приятелчетата... Да... ей го вече е октомври, мирише ми на коледни сладкиши... Има време, знам... просто Коледата ще дойде по - бързо, отколкото мога да кажа "Празниците идват...". Ще броя "три, две, едно..." в новогодишната нощ, а все още ще чувствам вкуса на шампанското, което отпивах миналата година...
Странно е... Странно е как губим представа за времето, как преди 3 години се молех да съм 12 клас, а сега искам да спра стрелките... не да ги завъртам назад, просто да извадя батерията на часовника и времето да спре... да продължа да съм такава, каквато съм сега... дете... едно малко дете без грижи, без големи проблеми... едно нормално дете...
Обаче не... времето не ме пита... Лошо време...
Това е... възмутена съм...
Общо взето отношението си към времето съм го написала в поста за рождения си ден...
17 година... а все едно са минали 5 минути...
Толкова малко... и все пак толкова много...
No comments:
Post a Comment