Почти съм сигурна, че някой си е направил моя вуду кукла и ме тормози цял ден вчера, че дори и днес... Ако някой е направил такава да си признае и да я унищожи... Не! Чакайте... това не е правилния подход с вуду куклите. Всъщност нека ми я предаде...
Вчера денят си беше направо ужасен, дълъг... изморителен. Измъкнах се от леглото страшно рано, за да успея да стигна навреме за уроците, където беше доста приятничко, като се изключи едно момче, наречено от мен и Tаня "мистър всичко знам и всичко мога". Антипатичен ми е още от първите десет минути, как ще го изтърпя до края на годината ми е бедна фантазията. Добре че майката на Поли се нае да ни закара до училище и почти успяхме да стигнем навреме. В училище направо ни скъсаха от писане и съм сигурна, че ако бях писала още пет минути щяха да ми се изтъркат костите на китката. Не бях яла почти нищо, заболя ме глава и направо не знаех къде се намирам. И за цветен капак на целия миш - маш последните два часа се оказаха литература, където имах нещастието да разсъждавам на творбите на Христо Смирненски. Да хубава поезия, но защо дявол го взел трябваше да е толкова мрачна. Имам чувството, че момчето е страдало от клинична депресия... такива неща е писал, че ти иде да се самоубиеш докато ги четеш. Ужасно...
Прибрах се направо изпита, а тепърва трябваше да чертая таблици и графики. Днес сутринта пак писах по нещо си... добре де Контролинг и трябваше да тичам до съвета за изваждането на лична карта. Толкова ми беше зле че разсипах кафето на майка върху целите си дънки и тя едва се сдържа да не кипне. Преди малко се пибрах и цялата мириша на кафе... добре че сме чак от трети час на училище, защото направо нямаше да издържа...
Вчера денят си беше направо ужасен, дълъг... изморителен. Измъкнах се от леглото страшно рано, за да успея да стигна навреме за уроците, където беше доста приятничко, като се изключи едно момче, наречено от мен и Tаня "мистър всичко знам и всичко мога". Антипатичен ми е още от първите десет минути, как ще го изтърпя до края на годината ми е бедна фантазията. Добре че майката на Поли се нае да ни закара до училище и почти успяхме да стигнем навреме. В училище направо ни скъсаха от писане и съм сигурна, че ако бях писала още пет минути щяха да ми се изтъркат костите на китката. Не бях яла почти нищо, заболя ме глава и направо не знаех къде се намирам. И за цветен капак на целия миш - маш последните два часа се оказаха литература, където имах нещастието да разсъждавам на творбите на Христо Смирненски. Да хубава поезия, но защо дявол го взел трябваше да е толкова мрачна. Имам чувството, че момчето е страдало от клинична депресия... такива неща е писал, че ти иде да се самоубиеш докато ги четеш. Ужасно...
Прибрах се направо изпита, а тепърва трябваше да чертая таблици и графики. Днес сутринта пак писах по нещо си... добре де Контролинг и трябваше да тичам до съвета за изваждането на лична карта. Толкова ми беше зле че разсипах кафето на майка върху целите си дънки и тя едва се сдържа да не кипне. Преди малко се пибрах и цялата мириша на кафе... добре че сме чак от трети час на училище, защото направо нямаше да издържа...
1 comment:
Горкото.
Всеки има такива черни дни, които те карат направо да си теглиш въжето. Но точно това им е хубавото - когато дойде дори и не много хубав ден в сравнение с такива дни, ти се струва прекрасен.. И те кара да се усмихнеш. Мисълта ми е, че след черното винаги идва бялото, така че смайл енд кери он...
И не забравяй - никой не заслужава твоя гняв и нерви, защо да ги пилееш на вятъра за хора, които няма да помниш след няколко години? ;)
Биг хъг енд смайл фром ми.
Post a Comment