Чакането си е ежедневна фаза от всеки човешки живот...
Чакаш машината да ти направи кафето, чакаш автомата да ти върне рестото, чакаш рейса на автобусната спирка, после чакаш рейса да се дотутка до мястото до което искаш да стигнеш... пристигаш по - рано и чакаш някой си да дойде, а после заедно чакате филма да започне, след това чакате сервитьорката да Ви тръсне пицата на масата или там каквото ще хапвате, после чакате да се появи някое свободно такси, чакате си докато то Ви закара до вкъщи, чакате асансьора да слезе от последния етаж на блока, чакате да Ви се доспи, докато ядосано се въртите в леглото...
И всички задружно чакаме птичето на късмета да ни кацне на рамото. Очевидно обаче то милото е само едничко и не успява да стигне до всички..
Чакаме да се появи и перфектната половинка... принца на белия кон и краставата жаба, която се превръща във готин тип...
Чакаме сладура отсреща да направи първата крачка или чакаме да ни дойде куража, за да я направим ние. Накрая сладура си тръгва и започваме да чакаме да се появи някой друг, който ще поднови чакането до заветната първа стъпчица...
На някои от нас обаче, главно на нас нетърпеливите чакането ни влияе страхотно зле. Или много сме чакали вече или не обичаме да чакаме...
Аз съм от онези, които просто не харесват чакането по простата причина, че където и да отивам винаги пристигам първа или сред първите и трябва да чакам. Или когато отивам нанякъде с някой, въпросния някой закъснява, а аз пак трябва да чакам... Досадно е. Защо аз никога не закъснявам, дявол го взел. Винаги аз трябва да вися и да чакам някой да се натутка... отвратително е.
Да, чакането не ми поняся...
Искам да обявя, че не ми се чака нищо и никой повече...
Ето, и сега чакам някой си да дойде да ме вземе от нас. Трябваше да е пристигнал преди половин час... А аз, патока, си чакам...
Чакаш машината да ти направи кафето, чакаш автомата да ти върне рестото, чакаш рейса на автобусната спирка, после чакаш рейса да се дотутка до мястото до което искаш да стигнеш... пристигаш по - рано и чакаш някой си да дойде, а после заедно чакате филма да започне, след това чакате сервитьорката да Ви тръсне пицата на масата или там каквото ще хапвате, после чакате да се появи някое свободно такси, чакате си докато то Ви закара до вкъщи, чакате асансьора да слезе от последния етаж на блока, чакате да Ви се доспи, докато ядосано се въртите в леглото...
И всички задружно чакаме птичето на късмета да ни кацне на рамото. Очевидно обаче то милото е само едничко и не успява да стигне до всички..
Чакаме да се появи и перфектната половинка... принца на белия кон и краставата жаба, която се превръща във готин тип...
Чакаме сладура отсреща да направи първата крачка или чакаме да ни дойде куража, за да я направим ние. Накрая сладура си тръгва и започваме да чакаме да се появи някой друг, който ще поднови чакането до заветната първа стъпчица...
На някои от нас обаче, главно на нас нетърпеливите чакането ни влияе страхотно зле. Или много сме чакали вече или не обичаме да чакаме...
Аз съм от онези, които просто не харесват чакането по простата причина, че където и да отивам винаги пристигам първа или сред първите и трябва да чакам. Или когато отивам нанякъде с някой, въпросния някой закъснява, а аз пак трябва да чакам... Досадно е. Защо аз никога не закъснявам, дявол го взел. Винаги аз трябва да вися и да чакам някой да се натутка... отвратително е.
Да, чакането не ми поняся...
Искам да обявя, че не ми се чака нищо и никой повече...
Ето, и сега чакам някой си да дойде да ме вземе от нас. Трябваше да е пристигнал преди половин час... А аз, патока, си чакам...
1 comment:
Чакането е търпение, а времето, което даваш, очаквайки сигуроното или несигурното, няма да се върне, но нима времето въобще се връща? какви ги дрънкам.. и аз чакам... мвинаги съм чакал, нещо, някого, някога, някак... и свикнах с чакането, не е чак толкова лошо...
ох, поздрав с Green Day - Tired Of Waiting =)
Post a Comment