40. За малките...

Деня беше очаровалетен...
Но няма да Ви разказвам за самия ден...
А ще Ви разкажа за онова, което беше очарователното в него...
Едно малко, синеоко и изключително русо момченце, което се опитваше да заспи в рейса, само редвоно го подбутваха и то оставаше будно, усмихваше ми се, когато се обърнеше към нас, а очите му просто светеха... Беше толкова сладко по оня детенски начин, който всеки от Вас, драги четящи е виждал и някога, отдавна е излъчвал... Беше най - уникално красивото същество, което съм виждала... "Щракнах" го и сега усмивката с онези малки бели зъбки е запеметена в съзнанието ми...
А когато се измъкнахме от рейса имах късмета да попадна на друго очарователно същество...
Отново русо, отново синеоко и усмихнато.. едно чаровно момиченце в оранжеви дрешки със захлупена качулка, което крачеше така бебешки все едно туко - що е проходило...

Не знам дали знаете, но винаги съм обичала малките хлапета... всички ги харесват, щипят им бузките... те няма за какво да се притесняват, а просто искат някой да ги обича и да се грижи за тях...
И винаги са толкова крехки и беззащитни, а това ги прави още по - невероятни в очите ми...
Обожавам ги... не само бебетата, а и малко по - големите... онези, които ти казват "како" или обуват обувките на мама и искат да са големи... Всички тях...

И когато ги гледам аз знам, че вече не съм дете... че не съм това, което те са...
Че никога няма да бъда толкова очарователна колкото съм била, когато съм пълзяла по пода...
Може да се чувствам малка, но не мога да бъда чиста и усмихната като тях...
А бих дала всичко да мога да бъда такава...