Искам да оцапам всичко... да потопя пръстите си в цветна боя и да рисувам, да оставям шарени отпечатъци по стените и по стъклата... по всичко, до което успея да се докосна... Ей така без особен смисъл, просто защото е нещо нетипично за мен... всъщност не съвсем, но не съм го правила от много време... а когато го правих за последно беше просто върху бял картон...
Ще си купя бои, о да... и ще си помацам...
Най - малкото мога да изчакам първия дъжд и да ходя да шлапам из локвите... ефекта ще е същия, само че върху мен самата...
А може би дори ще е по - забавно, макар че цветът ще е само един - кално кафяво... мух мух...
Всъщност това с боите съвсем сериозно го заявявам и без това съм решила да боядисам стъклената врата в коридора на етажа... Естествено съседите ще ме линчуват (ако разберат, че съм аз)...
Тъй де, тия дни ме избива на творчество... Обикновено след подобни неща, като това, което стана преди два дни и което не споделих тук ме избива на депресиращи разкази... Този път не беше така... Всъщност подвизавам се под две крайности - огнена агресия, в която днес щях да претрепам господина по физкултура с няколко забивки и в някакви такива творчески пориви да правя хубавки неща из стаята си... Така например стената със снимките вече не прилича на себе си... сега е едно огромно цвете, в чиито листа са залепени снимките... изглежда много по - хармонично и естетически красиво...
Но да се върна на мацането...
Толкова ми се рисува, че се хванах че правя цветя от кетчуп и майьонеза върху санвичите си преди няколко часа... Странна работа...
Ще си купя бои, о да... и ще си помацам...
Най - малкото мога да изчакам първия дъжд и да ходя да шлапам из локвите... ефекта ще е същия, само че върху мен самата...
А може би дори ще е по - забавно, макар че цветът ще е само един - кално кафяво... мух мух...
Всъщност това с боите съвсем сериозно го заявявам и без това съм решила да боядисам стъклената врата в коридора на етажа... Естествено съседите ще ме линчуват (ако разберат, че съм аз)...
Тъй де, тия дни ме избива на творчество... Обикновено след подобни неща, като това, което стана преди два дни и което не споделих тук ме избива на депресиращи разкази... Този път не беше така... Всъщност подвизавам се под две крайности - огнена агресия, в която днес щях да претрепам господина по физкултура с няколко забивки и в някакви такива творчески пориви да правя хубавки неща из стаята си... Така например стената със снимките вече не прилича на себе си... сега е едно огромно цвете, в чиито листа са залепени снимките... изглежда много по - хармонично и естетически красиво...
Но да се върна на мацането...
Толкова ми се рисува, че се хванах че правя цветя от кетчуп и майьонеза върху санвичите си преди няколко часа... Странна работа...
1 comment:
Много красив пост, Хриси.
Не знам защо, но е толкова... идеален ли, не знам... Както са казали хората - когато ти се прави нещо, прави го... Купи си бои и рисувай това, което иска да ти нарисува душата...
:}
Post a Comment