Днес излизах... не на училище, не по някаква работа... просто излязох и се разходих сама, така както никога досега не бях правила... беше си странно, винаги съм искала да го направя, но защо чак сега... не зная.
Отидох на езерото, което е съвсем наблизо и... все едно попаднах на съвсем различно място, далеч от бетонните блокове. Много дървета и синя водa, която не бях забелязвала... за мен си беше някаква си мръсна локва... Седях върху тревата и гледах как вятъра рисува интересни сенки, докато си играеше с косата ми, която беше къпана и по случая бухна и стана рошава и смешна... мух ^^...
Преместих се по - близо до водата и затворих очи... вятърът правеше леки вълни, които звучаха неуписуемо красиво... дори морето не ми е влияело така, както се почувствах днес, точно в онзи момент, когато една по - голяма вълничка ми опръска обувката...
И беше топло... няколко хлапета и един възрастен чичко плуваха на другия края на езерото...
Не знам аз... никога не съм усещала толкова много природа в сивия град... Все едно не бях в познатата София, все едно бях някъде далеч... някаква малка синя пеперудка се завъртя около едно стъкче трева и изчезна на някъде... беше неописуемо, нищо че слънцето блестеше в очите ми, отразено от водата и ме караше да замижавам... Дървото, чийто клони се разперваха над мен беше оцветено в ярко червено... някои от листата му падаха наоколо, но онези, които още бяха на клоните рязко контрастираха на безоблачното небе... небе от ванилия, което се оцветяваше от синята вода до краката ми...
Винаги съм обичала есента, заради дъжда... дъжда, който измива всичко...
Мисля обаче... че сега я обичам още повече, заради днешния ден...
Заради белите и жълти хризантеми засадени пред блока и заради тъмното грозде на алеята пред входа ми...
Отидох на езерото, което е съвсем наблизо и... все едно попаднах на съвсем различно място, далеч от бетонните блокове. Много дървета и синя водa, която не бях забелязвала... за мен си беше някаква си мръсна локва... Седях върху тревата и гледах как вятъра рисува интересни сенки, докато си играеше с косата ми, която беше къпана и по случая бухна и стана рошава и смешна... мух ^^...
Преместих се по - близо до водата и затворих очи... вятърът правеше леки вълни, които звучаха неуписуемо красиво... дори морето не ми е влияело така, както се почувствах днес, точно в онзи момент, когато една по - голяма вълничка ми опръска обувката...
И беше топло... няколко хлапета и един възрастен чичко плуваха на другия края на езерото...
Не знам аз... никога не съм усещала толкова много природа в сивия град... Все едно не бях в познатата София, все едно бях някъде далеч... някаква малка синя пеперудка се завъртя около едно стъкче трева и изчезна на някъде... беше неописуемо, нищо че слънцето блестеше в очите ми, отразено от водата и ме караше да замижавам... Дървото, чийто клони се разперваха над мен беше оцветено в ярко червено... някои от листата му падаха наоколо, но онези, които още бяха на клоните рязко контрастираха на безоблачното небе... небе от ванилия, което се оцветяваше от синята вода до краката ми...
Винаги съм обичала есента, заради дъжда... дъжда, който измива всичко...
Мисля обаче... че сега я обичам още повече, заради днешния ден...
Заради белите и жълти хризантеми засадени пред блока и заради тъмното грозде на алеята пред входа ми...
No comments:
Post a Comment