Израствам на ново и на чисто... Опитвам се да разбера какво става с мен. Определено отбелязвам някакъв известен напредък спрямо миналата седмица, в която се чувствах напълно и безвъзвратно затънала. Сега обаче опитвам да реша в момента регенирам или израствам новичко и малко същество...
И в двата случая ми е останала основната част от мен си... ако регенирам съм си аз, просто с тук таме нещо ново...
Мисля обаче че пораствам на чистичко... и ако израствам, то съм си със старото коренче или луковичка или просто някое малко семенце от душата ми е решило да израстне в ново цветенце. Все още се чувствам зле като цяло... малка, беззащитна, някоя, която дори вятъра ще я скърши, някоя, която иска някой да я пази, да и завърже малко колче, което да я крепи, докато порастне... Докато не стане голяма и бяла и някой не я откъсне за да изчислява замислено "Обича ме" и "Не ме обича"...
Дявол ги взел всички влюбени, искам да порастна... и не искам никой да ме къса, когато това стане... не искам и аз да се влюбвам... отново. Още по - зле е да се накъсам самичка...
Искам края на тази година да бъде просто спокоен, не искам да се случва нищо, не искам едни просто безоблачни дни. Не искам вълнения, дори не искам ярко слънце и красива светлина, искам всичко да утихне и да е спокойно и да ме остави да са раста...
Още не е дошъл декември, а аз вече правя равносметка за годината... на кратко установих, че израствам за трети път. Никога не е било толкова бурно, никоя година не е била толкова бурна, толкова успешна в някои насоки и все пак наситена с толкова много въздишки и обляна в толкова много сълзи. А каква ще е следващата... или какво още има да се случва до края на тази. Остават само 60 дни, какво лошо може да се случи само за два месеца, нали... Е, сигурно може... На мен един ден ми дайте и май щялото нещастие ще смаже точно моята маргаритка...
Дявол го взел целия свят...
Няка ми остави маргаритката намира... Тя има право, нали?!
И в двата случая ми е останала основната част от мен си... ако регенирам съм си аз, просто с тук таме нещо ново...
Мисля обаче че пораствам на чистичко... и ако израствам, то съм си със старото коренче или луковичка или просто някое малко семенце от душата ми е решило да израстне в ново цветенце. Все още се чувствам зле като цяло... малка, беззащитна, някоя, която дори вятъра ще я скърши, някоя, която иска някой да я пази, да и завърже малко колче, което да я крепи, докато порастне... Докато не стане голяма и бяла и някой не я откъсне за да изчислява замислено "Обича ме" и "Не ме обича"...
Дявол ги взел всички влюбени, искам да порастна... и не искам никой да ме къса, когато това стане... не искам и аз да се влюбвам... отново. Още по - зле е да се накъсам самичка...
Искам края на тази година да бъде просто спокоен, не искам да се случва нищо, не искам едни просто безоблачни дни. Не искам вълнения, дори не искам ярко слънце и красива светлина, искам всичко да утихне и да е спокойно и да ме остави да са раста...
Още не е дошъл декември, а аз вече правя равносметка за годината... на кратко установих, че израствам за трети път. Никога не е било толкова бурно, никоя година не е била толкова бурна, толкова успешна в някои насоки и все пак наситена с толкова много въздишки и обляна в толкова много сълзи. А каква ще е следващата... или какво още има да се случва до края на тази. Остават само 60 дни, какво лошо може да се случи само за два месеца, нали... Е, сигурно може... На мен един ден ми дайте и май щялото нещастие ще смаже точно моята маргаритка...
Дявол го взел целия свят...
Няка ми остави маргаритката намира... Тя има право, нали?!
No comments:
Post a Comment