Или пост посветен на часовниците и на това как въртенето на стрелките ни лекувало...
Никога не съм била поддръжник на теорията че времето лекува, че с времето чувствата се забравят и дори изчезват. Времето може би само притъпява, но и затова не съм сигурна. Ако времето излекува нещо, ако то заличи някои чувства, то значи те не са били истински или са били слаби, малки и незначителни. Истинските неща не се забравят, тях и въртенето на стрелките не може да заличи. Колкото и листчета от календара да откъснете, отбелязвайки новия ден истинските неща ще си останат някъде там, на дълбоко, на сигурно, може би някъде, където не продполагате, но ще ги има. Вероятно дори няма да знаете, че ги има и че ги помните, но някога, някъде по някаква причина ще се случи нещо, което ще ги извади отново на повърността, за да Ви покажат, че времето е просто величина измислена от хората и че часовниците просто мерят тази величина...
И всъщност целия процес на потулване и заряване на чувствата става бавно. Случвало ли Ви се е да мине половин година, година или повече от някое събитие, което по някакъв начин Ви е потресло, извъднеж да се сетите за него и да видите, че то е още там. В съзнанието Ви и само споменът за него Ви докарва до сълзи отново, защото тогава, а и дори сега сте го почувствалии го чувствате истински...
Ето, видяхте ли... времето не лекува...
Чували ли сте, че стъклото е течност и че тече...
Че, когато отидете в някоя много стара къща долната част на всички прозорци винаги е по - дебела от горната, защото през цялото време стъклото е текло надолу, изтънявайки в горната си част, но натрупвайки се долу...
И това е съвсем незабележимо, освен, ако не го измерите или ако прозорецът не е наистина много много стар, че само при допир с пръсти да усетите я тънкостта, я дебелината...
Само това може времето... Да изтъни чувствата горе, само в горната им част... днес, когато не Ви правят впечатление... За жалост или не обаче те са се натрупали някъде, по - силни, по - истински и по - здрави...
И чакат да си спомните за тях...
Не, времето не лекува...
Времето не Ви кара да забравите...
То е просто е малка инжекция от успокоение...
Ей видите ли минало е толкова много време, не би трябвало да ни боли вече...
Да...
Ама не...
Никога не съм била поддръжник на теорията че времето лекува, че с времето чувствата се забравят и дори изчезват. Времето може би само притъпява, но и затова не съм сигурна. Ако времето излекува нещо, ако то заличи някои чувства, то значи те не са били истински или са били слаби, малки и незначителни. Истинските неща не се забравят, тях и въртенето на стрелките не може да заличи. Колкото и листчета от календара да откъснете, отбелязвайки новия ден истинските неща ще си останат някъде там, на дълбоко, на сигурно, може би някъде, където не продполагате, но ще ги има. Вероятно дори няма да знаете, че ги има и че ги помните, но някога, някъде по някаква причина ще се случи нещо, което ще ги извади отново на повърността, за да Ви покажат, че времето е просто величина измислена от хората и че часовниците просто мерят тази величина...
И всъщност целия процес на потулване и заряване на чувствата става бавно. Случвало ли Ви се е да мине половин година, година или повече от някое събитие, което по някакъв начин Ви е потресло, извъднеж да се сетите за него и да видите, че то е още там. В съзнанието Ви и само споменът за него Ви докарва до сълзи отново, защото тогава, а и дори сега сте го почувствалии го чувствате истински...
Ето, видяхте ли... времето не лекува...
Чували ли сте, че стъклото е течност и че тече...
Че, когато отидете в някоя много стара къща долната част на всички прозорци винаги е по - дебела от горната, защото през цялото време стъклото е текло надолу, изтънявайки в горната си част, но натрупвайки се долу...
И това е съвсем незабележимо, освен, ако не го измерите или ако прозорецът не е наистина много много стар, че само при допир с пръсти да усетите я тънкостта, я дебелината...
Само това може времето... Да изтъни чувствата горе, само в горната им част... днес, когато не Ви правят впечатление... За жалост или не обаче те са се натрупали някъде, по - силни, по - истински и по - здрави...
И чакат да си спомните за тях...
Не, времето не лекува...
Времето не Ви кара да забравите...
То е просто е малка инжекция от успокоение...
Ей видите ли минало е толкова много време, не би трябвало да ни боли вече...
Да...
Ама не...
1 comment:
Оу, да, абсолютно съм съгласен с някои неща...
Времето просто притъпява болката. А в който и миг от вечността да си спомниш нещо, то то ще те връхлети с цялата си сила. Момент след момента ще изплуват и ще се забият в теб яростно.
Но хората се надяват...че с времето идва и забравата...Така е по-лесно...
Post a Comment