Честно казано имам чувството, че съм забравила как става тоя номер. Общо взето, винаги когато не съм се целувала от много време (в случая са минали шест месеца (или половин година, което звучи по - грандиозно)) ми е едно такова... все едно съм го забравила. Всеки следващ път обаче се уверявам, че е като карането на колело... Няма начин да го забравиш. Но пък всеки следващ път с нов човек е страшно забавен...
Опипвате почвата и разбирате, че стиловете Ви ама хич не си пасват. Затова започват да се правят компромиси... Нагаждаш се по него, той по тебе и в един момент той прави твоето, за да ти е удобно на теб, а ти неговото и общо взето пълна обърквация. На мен в такива моменти ми е или крайно досадно или крайно разлигавено и се хиля като идиот. В крайна сметка обаче успявате да се нагласите един по друг и после става лесно.
Докато не дойде следващия нов...
Всъщност нещо се бях замислила за първата си целувка...
Интересно, но при мен се получи още от първия път. Не че знаех точно какво и как да го направя, то просто стана... перфектно. Нищо сега ненавиждам човека самата целувка си спомням с умиление, момента беше красив, нещата просто бяха други, отношенията ни също... и бях хлапе, прибрах се цялата разтреперана, зачервена и обяснявах на брат ми, а той не проявяваше особен интерес.
Втората целувка я преживях като първа. Беше с друг човек и беше за отмъщение. Беше сладка, зла, но сладка... И беше по - хубаво, по - приятна и... абе все едно втори шанс за първа целувка.
Пък после... с много хора съм се целувала и все още втората си беше най - хубава. Още не съм намерила момче, което да се целува, като онова... без име. Но пък и друг път съм се целувала така... лошо, з аотмъщение и пак ми беше много сладко. Май точно тези целувки, с ами били най... хех... Зверче съм очевидно. И какво от това?!
Но пък искам... Наскоро Мъро ме навежда на темата и ми се целува. Даже някакъв тест си правих... била съм имала перфектна техниха и дрън дрън. Едва ли... така на теория може би. Е, не че не са ми го казвали и на живо *усмихва се загадъчно*, но не се имам чак толкова добра...Опипвате почвата и разбирате, че стиловете Ви ама хич не си пасват. Затова започват да се правят компромиси... Нагаждаш се по него, той по тебе и в един момент той прави твоето, за да ти е удобно на теб, а ти неговото и общо взето пълна обърквация. На мен в такива моменти ми е или крайно досадно или крайно разлигавено и се хиля като идиот. В крайна сметка обаче успявате да се нагласите един по друг и после става лесно.
Докато не дойде следващия нов...
Всъщност нещо се бях замислила за първата си целувка...
Интересно, но при мен се получи още от първия път. Не че знаех точно какво и как да го направя, то просто стана... перфектно. Нищо сега ненавиждам човека самата целувка си спомням с умиление, момента беше красив, нещата просто бяха други, отношенията ни също... и бях хлапе, прибрах се цялата разтреперана, зачервена и обяснявах на брат ми, а той не проявяваше особен интерес.
Втората целувка я преживях като първа. Беше с друг човек и беше за отмъщение. Беше сладка, зла, но сладка... И беше по - хубаво, по - приятна и... абе все едно втори шанс за първа целувка.
Пък после... с много хора съм се целувала и все още втората си беше най - хубава. Още не съм намерила момче, което да се целува, като онова... без име. Но пък и друг път съм се целувала така... лошо, з аотмъщение и пак ми беше много сладко. Май точно тези целувки, с ами били най... хех... Зверче съм очевидно. И какво от това?!
Ох, стига за целувки, че ми се целува, ама много...
Много лошо - нямам близки изгледи...
Което не ми пречи да си го предсатвям, но друго си е... да си е наистина все пак.
1 comment:
Муцка, недей така. Това нещо, както ти казваш не се забравя. Хубаво е това чувство, самата целувка. Нормално е да ти се целува, но такъв за целуване винаги можеш да си намериш. Въпроса е да изпитваш удоволствие от този акт с уста. Странно защо на хората им липсват тези малки неща, като прегръдка съпроводена с една малка и в същото време така сладка целувчица... Ох и на мене ми се доцелува, да се целуваме заедно... :)
Post a Comment