Дали сте играли нa въженце някога...
Нали знаете, оплитате въжето по определен начин, после човечето, което играе с Вас захваща заплетените места, прокрава ги от друго място, после е ваш ред и така, докато не изкарате въжето напълно разплетено. Обикновено не е много трудно, но видиш ли не си ли прокараш правилно пръстите само на едно място, изпуснеш ли само една нишка и вече си безвъзвратно оплетен. Единственият изход е да развалиш играта и да започнеш отново или да продължиш да се мъчиш оплитайки всичко още повече, завързвайки още и още възли, които после се отвързват страхотно трудно...
Снощи играх няколко часа с една приятелка... днес в училище също, дори се опитах да науча един двама, пък с Поли един път го изкарахме докрая и ни остана разплетено въженце.
Та се замислих, колко много ми заприлича тая игра на връзката между двама души...
И двамата ловко се мъчите да избегнете възлите и оплитанията и понякога успявате да стигнете до красив финал без никакви обърквации. Понякога обаче нещата се объркват, завързвате ги едни такива... никакви и трябва да развалите всичко, да започнете на ново или да започнете със съвсем друг човек...
Въпроса главно се състои в това дали сте достатъчно добър, че да знаете кои възли да хванете, че да ги разплетете както трябва или ако дружката Ви оплеска нещата Вие да успеете да ги оправите...
Май още от началото само исках да попитам, Вие колко добре играете на възли?!
Затова млъквам, а Вие си отговорете на въпроса...
Нали знаете, оплитате въжето по определен начин, после човечето, което играе с Вас захваща заплетените места, прокрава ги от друго място, после е ваш ред и така, докато не изкарате въжето напълно разплетено. Обикновено не е много трудно, но видиш ли не си ли прокараш правилно пръстите само на едно място, изпуснеш ли само една нишка и вече си безвъзвратно оплетен. Единственият изход е да развалиш играта и да започнеш отново или да продължиш да се мъчиш оплитайки всичко още повече, завързвайки още и още възли, които после се отвързват страхотно трудно...
Снощи играх няколко часа с една приятелка... днес в училище също, дори се опитах да науча един двама, пък с Поли един път го изкарахме докрая и ни остана разплетено въженце.
Та се замислих, колко много ми заприлича тая игра на връзката между двама души...
И двамата ловко се мъчите да избегнете възлите и оплитанията и понякога успявате да стигнете до красив финал без никакви обърквации. Понякога обаче нещата се объркват, завързвате ги едни такива... никакви и трябва да развалите всичко, да започнете на ново или да започнете със съвсем друг човек...
Въпроса главно се състои в това дали сте достатъчно добър, че да знаете кои възли да хванете, че да ги разплетете както трябва или ако дружката Ви оплеска нещата Вие да успеете да ги оправите...
Май още от началото само исках да попитам, Вие колко добре играете на възли?!
Затова млъквам, а Вие си отговорете на въпроса...
1 comment:
На възли не знам дали мога да играя, но определо знам как да ги разплета в една връзка. Не знам, може би имам прекалено високо мнение за това, не казвам, че съм адската разбирачка, но... справям се. Храесва ми това, което си написала, има смисъл(то всичките ти темички имат). Но, зад аможеш да направиш нещо подобно трябва и другият човек до теб да е търпелив и готов на компромиси, за да можете заедно да се справите с трудностите и да разплетете въженцето на раздора.
Post a Comment