6.11.06

51. В леглото...

Днес си беше един пропилян ден за живеене като цяло... Да го бях проспала май щеше да е по - добре.
А може би не...
Не съм излизала въобще, прекарах си един окъпан ден на топло в леглото с няколко учебника. Не че научих кой знае колко много или нещо такова, но поне си свърших няколкото работи.
Всъщност днес си беше един от ония дни, в които си отдаден или на спокойствието на завивките или на самотата в същите тия завивки... Нали все пак си самичък под тях. Аз ще го определя като ден за размисъл... Защото главно си слушах телевизора, чертаех графики, учех определения и размишлявах. Отдаде ми се да го правя всичкото наведнъж и от без никакъв проблем, но размислите си бяха най - важни...
Вчера обаснявах на Зари, че имам желание нея и още няколко души да си ги запазя като приятели за по - дълго...
И днес осъзнах защо го искам. Ние сме си деца... нищо, че един е на 21, друг на 19 или не знам си колко си... Ние сме си деца, лесно се затрогваме, лесно се усмихваме, лесно преодаляваме висчко, защото то още не е станало толкова дълбоко и силно, още не ни е заблъскал както си трябва живота...
И искам да запазя хората около себе си, за да мога да ги видя какви са, когато всички пораснем. Искам да съм голяма и да кажа... "Ей, ние се познаваме от вече 8 години, преминахме през толкова неща заедно и пак сме приятели, и пак сме заедно". Отношенията разбира се ще са се променили или задълбочили, но искам да ни видя след време...
Сигурно би било хубаво да поддържаме същите тия отношения...
Пък самотната гледна точка в леглото няма да я обяснявам. Имах си час за реване, не че се разплаках... Не ми достигна малко, явно вече наистина съм се поуспокоила... В смисъл, явно да, на децата бързо ни минава... Падаш, ожулваш си коляното, разплакваш се, ставаш и се усмихваш, защото са те целунали и ти е минало...
Което не че е лошо, ама...

Ох, пиша еднообразни и глупави неща...
Нищо, скоро ще се оправя както си трябва...
И после ще пиша глупости...
Ще ме изтърпите малко...

1 comment:

Anonymous said...

Я Хриси, то най добри приятелства са тези дето се накъсват във времето.
Смисъл знам за какво става дума, нали ми обясни, и все пак да доложа че и аззззз искам така
щоту всички вие сте многу специални хора <3