Вчерашният ден беше дълъг, нощта - също.
Но не мисля да се впускам в прекалено дълги обяснения и само ще кажа, че на практика самовнушанието било по - полезно, отколкото предполагах, че е.
Сега обаче ще говоря за днес...
Събудих се спокойна, непривично спокойна след разговорите снощи. Все едно някой, например Оле Затвори Очички, бе направил някоя приятна магия, разтворил е цветния чадър над мен и всичко просто е наред.
Няма да отричам, че повечето неща все още са в главата ми...
Но днес и сега нещата започват да излизат от тунела. И този път наистина защото всичко най - накрая е изяснено (или поне така се надявам).
А и много навреме се появи Таня с една стара тетрада от преди две години. Писали сме я около януари - февруари, когато бяхме 10 клас. Тогава, когато по сладката ирония на съвпаденията и събитията се оказахме хлътнали по едни две момчета, а после и двете накуп харесвахме смао едното от тях. Сложно беше...
Но както винаги съм казвала едно влюбване никога не ми е пречило на приятелството, с който и да е. В това винаги съм се старала и винаги ще се старая.
И в тази тетрадка сме писали общо казано: буквалните глупости - и за двете момчета, и за хората, които не сме харесвали и са ни дразнили (честно казано и сега не ги харесваме (а и сме играли на филми в тетрадката с рисунки и добре, че сме писали на коя картинка кой филм отговаря, защото сега никога не бих могла да се сетя)). Седяхме в кафето преди лекции, гледахме картинките, четяхме глупостите и се смеехме с глас, така както се смяхме и докато си писахме. Явно тогава това е бил начина за преодоляването на всичко - смях.
Но наред с целия смях си спомняш какво ти е било наистина. Спомняш си нещата, които не си предполагал, че се намират в главицата ти и до днес. Позволяваш им да нахлуят в главата ти, да разбъркат мислите ти, но не и да те разтревожат или разстроят. Всъщност те ти се показват, за да видиш, че си ги преодолял...
Понякога е полезно да се върнеш към нещата, които някога са те измъчвали, стига да не се поддадеш на мисълта "Толкова е било кофти и сега е кофти, явно винаги е кофти". Ако не можеш да избегнеш това хрумване по - добре не си спомняй, но съзреш ли поуката в грешката, осъзнаеш ли как и в какво си се спънал и видиш ли, че дори тогава си успял да се изправиш, разбираш че всичко ще бъде наред... че всичко и сега си е наред, просто трябва малко време да се загладят ръбовете на сглобката наречена "В момента светът ми е розов".
И както пее Боб Марли: "Не се тревожи, защото всички неща ще бъдат наред"...
Но не мисля да се впускам в прекалено дълги обяснения и само ще кажа, че на практика самовнушанието било по - полезно, отколкото предполагах, че е.
Сега обаче ще говоря за днес...
Събудих се спокойна, непривично спокойна след разговорите снощи. Все едно някой, например Оле Затвори Очички, бе направил някоя приятна магия, разтворил е цветния чадър над мен и всичко просто е наред.
Няма да отричам, че повечето неща все още са в главата ми...
Но днес и сега нещата започват да излизат от тунела. И този път наистина защото всичко най - накрая е изяснено (или поне така се надявам).
А и много навреме се появи Таня с една стара тетрада от преди две години. Писали сме я около януари - февруари, когато бяхме 10 клас. Тогава, когато по сладката ирония на съвпаденията и събитията се оказахме хлътнали по едни две момчета, а после и двете накуп харесвахме смао едното от тях. Сложно беше...
Но както винаги съм казвала едно влюбване никога не ми е пречило на приятелството, с който и да е. В това винаги съм се старала и винаги ще се старая.
И в тази тетрадка сме писали общо казано: буквалните глупости - и за двете момчета, и за хората, които не сме харесвали и са ни дразнили (честно казано и сега не ги харесваме (а и сме играли на филми в тетрадката с рисунки и добре, че сме писали на коя картинка кой филм отговаря, защото сега никога не бих могла да се сетя)). Седяхме в кафето преди лекции, гледахме картинките, четяхме глупостите и се смеехме с глас, така както се смяхме и докато си писахме. Явно тогава това е бил начина за преодоляването на всичко - смях.
Но наред с целия смях си спомняш какво ти е било наистина. Спомняш си нещата, които не си предполагал, че се намират в главицата ти и до днес. Позволяваш им да нахлуят в главата ти, да разбъркат мислите ти, но не и да те разтревожат или разстроят. Всъщност те ти се показват, за да видиш, че си ги преодолял...
Понякога е полезно да се върнеш към нещата, които някога са те измъчвали, стига да не се поддадеш на мисълта "Толкова е било кофти и сега е кофти, явно винаги е кофти". Ако не можеш да избегнеш това хрумване по - добре не си спомняй, но съзреш ли поуката в грешката, осъзнаеш ли как и в какво си се спънал и видиш ли, че дори тогава си успял да се изправиш, разбираш че всичко ще бъде наред... че всичко и сега си е наред, просто трябва малко време да се загладят ръбовете на сглобката наречена "В момента светът ми е розов".
И както пее Боб Марли: "Не се тревожи, защото всички неща ще бъдат наред"...
No comments:
Post a Comment