55. Нещо ново, нещо старо...

Днешния ден няма нищо общо с младоженци, бели рокли и ориз.
Използвам фразата за заглавие, само защото днес се случи така, че и имам и двете.

Започвам със старото, което още не съм получила съвсем...
Другата неделя ще имаме среща с учениците от бившия клас. Някои от тях не съм виждала от четири години, някои виждам от време на време, а някои виждам всеки ден. Някои искам да видя, други - не. Някои ще ме очароват с промените в себе си, други - не. Всъщност едва днес научих, а вече искам да идва идния уикенд и да се срещнем, да поговорим, за сега, а после и за това, което беше, но вече не може да бъде. Ще се посмеем на нечия издънка, ше се сдухаме за нещо, случило се преди време. Всъщност като цяло вероятно ще бъде забавно и приятно. Не вярвам някой да ме ядоса или нещо такова, просто ще се радваме, че се виждаме. Като се замисля... ами че то повечето си ги спомням съвсем бегло и изведнъж започват да ми изплуват лица и случки.

Нека идва вече...

Но да минем към новото...
Нова "философия" и нова "етика" за живота и света...
Една дума... Уика...
Може би...
Отворена съм към нови неща, искам всичко наоколо да е чисто, неопознато, просто ново. Може би затова го отбелязах с нов каскет. А по принцип шапки не нося...
Време му е очевидно...
Има и друго ново нещо... но все още няма да го кажа. Не че е важно, но за мен е... има голямо тълкование в две страхотно противоположни посоки...
Защото се чувствам нова.