50. Да ти пишат двойка... по любов!

Да, днес бях на изпит и за неразбралите изкарах цяло и пълно 2... всъщност то може да е по милост, вероятно са ми добавили три еденички, за да вляза някак в системата на оценяване, ясно е че не могат да ми пишат в книжката "Държавно управление: Оценка: -1" и затова са се направили на добрички...
Оставете, че е смешно, ами от сто души около 70 в събота сме на поправителна...
Това вече си е смешно... и после защо в България няма добри управници, ми всички изкарваме "слаб" на изпита по управление...

Няма да говоря затова сега, обаче...
От близо седмица се опитвам да напиша поста, който ще последва надолу, но вероятно не исках да афиширам с него някои събития и случки... Пиша ги някакви такива съвземащи се, но не съм написала от какво се съвземам, нали...
Не че и сега ще го напиша конкретно, Вие сте умни ще се досещате...

Интересно ми е какво правите, когато Ви драснат една хубава и завъртяна двойчица по любов. Ей така, на хубавата бяла и напарфюмирана хартия, една грозна, черна двойка, която направо да ти скапе целия живот в близките дни. И също като за поправителна сесия, сядаш преговаряш всичко и оставяш квесторите, в случая съдбата да ти пише поне тройка и да те остави намира. Обаче, докато научиш за поправителния изпит направо ти се съсипва живота - стоиш по цяла нощ буден и повтаряш онова глупаво определение, а именно "Ще го преживея и това, в крайна сметка не съм първия, нито последния с двойка и разбити чувства!". Неясно го разбираш, но не успяваш да го запомниш и разбереш както си трябва и продължаваш да си представяш огромната изкривена цифра, от която ти се повръща (защото докато си чаках оценката на мен ми се догади истински, направо не можех да дишам). Накрая с много мъки изкарваш нещичко над 2... Някак си изтриваш числото на хубавия лист, но очертанията му си остават и хартията е протъркана. А най - често дори не я трият, а до нея пишат "Изкарал на поправката... еди - колко - си". Т.е. като някой го погледне винаги вижда, че първо си бил скъсан... Разбира се, не че си много удовлетворен след поправителната, защото не си я получил тая заветна шестица и тия проклети чувства от другата страна - на пейката на изпитната комисия, но поне вече не си на ниво две и някак си я преживяваш цялата история. Или поне се опитваш...
За жалост обаче, лошата оценка не се забравя... Аз все още помня двойката си на изпита по математика след седми клас. Помня и всичките си двойки по любов... те просто са си там, поглеждаш си дипломата след време и те си стоят, за да ти напомнят, че някъде нещо не си го научил както трябва... Най - лошото е, че особено на вълна чувства човек трупа наистина много двойки. Дори, когато получи 5 или 6, след време то вероятно се превръща в 2... Защото все някога нещата рухват до слаб...
Моята диплома е с общ успех малко под три вероятно... Колко жалко...
А оценките май са наистина много...