След още 25 ще е Коледа...
И 6 дни след това ще е Нова година...
Звучи ми някак страшничко... вече идват тия толкова дълго чакани празници, а пък то все едно вчера гледах фойерверките за заминаванащата си 2005 и идващата 2006...
Както Таня днес каза: "Поглеждаш назад и не си спомняш кога си се омъжила, че даже имаш и две деца!"...
Което бе образно казано на това как бързо се ниже времето (да, знам, че всички заради това мрънкате напоследък)...
Аз пък обичам декември... има дяволски много празници, рождени дни на мама и дядо, аз имам и имен ден... И разбира се много вкусни неща за ядене, които не ти се струват толкова хубави, ако не е Коледа...
Ох, рано е още, ама на мен тая Коледа ми е в главата от началото на октомври месец, така че ще ме прощавате, че я споменавам цял месец преди да е дошла...
Знаете ли, това, което всъщност чакам с нетърпение не е самата коледа или празничното чувство, което в последните години някак отслабва... Аз си чакам снега. Нищо че вече валя веднъж, колкото да отбие номера за първи сняг. Аз си чакам онзи големият бял сняг, който ще пада на огромни пухкави парцали и ще покрие всичко грозно и сиво по улиците. И чакам да усетя Онова чувство... Нали се сещате, да излезеш рано сутрин и да усетиш свежестта на всичко наоколо. Студено е, но онзи приятен и свеж начин, който вдъхват чистите неща. Разбира се това чувство се усеща само в първите дни след падналия сняг, защото после става наистина студено, но пък си заслужава като се замислиш за масовия бой със снежни топки...
И какво като вече съм голяма за такива работи...
Апропо... това хич не ми пречи да се вдетиня и да правя снежни ангели като миналата зима...
Пък и аз обичам да стоя на терасата и да дърпам клоните на липата до прозорците, когато минават хорица отдолу, едва държащите се на краката си по леда... Всъщност е мааалко гадничко, но ми е любим момент, който ако не се получи както трябва все едно не е било зима...
И обичам дълго да се разхождам навън, да минавам под дърветата и пак да дърпм клоните обаче върху себе си...
И да ме посипят малките бели чудеса, които ме заслепяват, блеснали под мекото зимно слънце...
И 6 дни след това ще е Нова година...
Звучи ми някак страшничко... вече идват тия толкова дълго чакани празници, а пък то все едно вчера гледах фойерверките за заминаванащата си 2005 и идващата 2006...
Както Таня днес каза: "Поглеждаш назад и не си спомняш кога си се омъжила, че даже имаш и две деца!"...
Което бе образно казано на това как бързо се ниже времето (да, знам, че всички заради това мрънкате напоследък)...
Аз пък обичам декември... има дяволски много празници, рождени дни на мама и дядо, аз имам и имен ден... И разбира се много вкусни неща за ядене, които не ти се струват толкова хубави, ако не е Коледа...
Ох, рано е още, ама на мен тая Коледа ми е в главата от началото на октомври месец, така че ще ме прощавате, че я споменавам цял месец преди да е дошла...
Знаете ли, това, което всъщност чакам с нетърпение не е самата коледа или празничното чувство, което в последните години някак отслабва... Аз си чакам снега. Нищо че вече валя веднъж, колкото да отбие номера за първи сняг. Аз си чакам онзи големият бял сняг, който ще пада на огромни пухкави парцали и ще покрие всичко грозно и сиво по улиците. И чакам да усетя Онова чувство... Нали се сещате, да излезеш рано сутрин и да усетиш свежестта на всичко наоколо. Студено е, но онзи приятен и свеж начин, който вдъхват чистите неща. Разбира се това чувство се усеща само в първите дни след падналия сняг, защото после става наистина студено, но пък си заслужава като се замислиш за масовия бой със снежни топки...
И какво като вече съм голяма за такива работи...
Апропо... това хич не ми пречи да се вдетиня и да правя снежни ангели като миналата зима...
Пък и аз обичам да стоя на терасата и да дърпам клоните на липата до прозорците, когато минават хорица отдолу, едва държащите се на краката си по леда... Всъщност е мааалко гадничко, но ми е любим момент, който ако не се получи както трябва все едно не е било зима...
И обичам дълго да се разхождам навън, да минавам под дърветата и пак да дърпм клоните обаче върху себе си...
И да ме посипят малките бели чудеса, които ме заслепяват, блеснали под мекото зимно слънце...
1 comment:
Странното знаеш ли кое е? Че сега се събуждам и излизам аз навън- на балкона де, и едно такова светло и си викам- йееееее сняяяяг. Ама не- дъжд. И сънувах, че бяхме на кънки...
Post a Comment