68. Китайски флейти...

Понякога замисляли ли сте се колко много нежност може да се открие едва ли не във всяко нещо?! Разбира се всичко зависи от възприятията на отделния човек, но... колко често докосвате нещата така, само с връхчетата на пръстите си и ги усещате истински... и нежно? Колко често си отделяте време да погалите нещо, вместо просто да го стиснете и преместите някъде, за да не Ви пречи?!
Днес сме свикнали да усещаме нежност само в някои крепки прегръдки, в пухкавите възглавници и плюшки и такива разни неща, които са меки и доволно бухнали. Забравили сме за нежността от допира с листата на цветята, с набраздената кора на някое старо дърво и разплискването на топла вода, когато се къпем под душа. Забравили сме какво е да усетим нежност дори в острите и твърди, грапави повърности... Опитайте се да ги пипате само с върховете на пръстите... съвсем леко и бавно, наистина бавно, за да си дадете време, тогава нещата се усещат някак по - истински, по - силно... такива каквито в действително са.
Колко често пипате нещо замислейки се за истинския допир, който осъществявате с него... не всеки ден, нали?!
И нежност има не само в допира с нещо... О не... Нежност има в почти всичко, което ни заобикаля... в музиката, която слушаме всеки ден... и не говоря за онази написаната музика, за конкретни песни или нещо такова... А за вятъра вечер, който кара дърветата да шумолят, за барабаненето на капките дъжд по прозорците, за щурците през лятото, за стенанията, които издават старите къщи и както ми напомни Зу за хрупкането на снега под обувките... всички звуци понякога може да са зловещи, глухи, самотни... зависи как ги чуват ушите Ви.
Да не забравяме и миризмите и гледките... всичко, което могат да обхванат сетивата ни.

И думата, която описва всичко по - горе не е само нежност... но и красота... истинска красота...
Понякога, дори много често сме толкова улисани в объркания си живот, в бързината с която се нижат събитията и с работата, която трябва да вършим, че не обръщаме внимание на почти нищо освен основното, което правим...
А колко по - хубаво би било да си отделем няколко минути в истинско докосване на нещата, в истинско слушане на случващото се...
Аз понякога обичам да го правя, колкото и странна да изглеждам в очите на хората около мен... понякога взимам някое листо и го галя, понякога се опитвам да извлека всяко чувство, което мога да усетя докосвайки нещо и понякога успявам. Понякога е толкова лесно и става без да се мъчиш... всъщност винаги е лесно... обичам и да ходя боса през тревата или да се излегна в нея, да усетя миризмата й и да си играя със стръкчетата трева... Усащенето от това да я галиш е коренно различно от това да си я увиеш около пръста и да я откъснеш...
Опитайте се да чувствате... не е никак трудно... но понякога изисква време да се откъснеш от ставащото и да се отдадеш само на усещанията си...

А защо написах "китайски флейти"...
Защото Мъро ми подхвърли една песен, в която те бяха най - красивото и същественото нещо... най - нежното, най - невероятното...