Да... за дъждовния ден, облачното небе и шляпането в локвите ще Ви говоря днес... Както се казва "Няма нищо по - хубаво от лошото време!".
Събудих се около обед, за да видя, че навън така хубавко си вали, че просто едва ли има накъде повече... и всъщност валя през целия ден, така спокойно и монотонно, просто приятно...
Излязох без чадър... и то с пълното и ясно съзнание, че не искам чадър... и колкото и да ходихме навън аз нито веднъж не се скрих при някой... Нямах нужда... беше приятно мокро и забавно...
Успях и да пошляпам в няколко малки локви, защото не ми се изпречиха по - големи...
Джвак, джвак... или шляп, шляп...
Обувките ми шляпат...
Това ми напомня на Пипилота... имаше една глава в книгата, където беше наджапала в някакви локви и пееше някаква смешна песеен в стил "Обувките ми шляпат, шляп, шляп, шляп..."
Пък небето бе толкова бяло... отрупано с облаци като памук... всъщност изглеждаше точно като... от ванилия... меко и бяло... просто красиво и плачеше... В унисон с любимата ми фраза -"Ах, как обичам небето дълго да плаче..."
Знаете ли, дано и утре е така... макар че твърде хубаво не е нахубаво и сигурно няма да го усетя така както го усетих днес... и дори ще взема големият червен чаdър, който днес остана да виси самотен на закачалката. Да, може би и той се нуждае от малко от разходка.. може би и той иска капките да го погалят както аз исках днес...
Може би... знам ли какво иска, той винаги сърдито ми мълчи... странен е и много тих... Един такъв строг... да, може би му трябва малко дъжд...
Знаете ли колко е красив, когато го напръскат капките... все едно се усмихва...
Намерих си и ключ... не знам от къде е, на кого е... просто самотен захвърлен ключ, но си го взех... Ако на чъдърите мястото им под дъжда, то на ключовете не е там... Те трябва да стоят на някоя връзка със своите събратчета или на топло в нечий джоб...
Този сега е в моя...
Не за друго... просто изглеждаше изгубен...
Събудих се около обед, за да видя, че навън така хубавко си вали, че просто едва ли има накъде повече... и всъщност валя през целия ден, така спокойно и монотонно, просто приятно...
Излязох без чадър... и то с пълното и ясно съзнание, че не искам чадър... и колкото и да ходихме навън аз нито веднъж не се скрих при някой... Нямах нужда... беше приятно мокро и забавно...
Успях и да пошляпам в няколко малки локви, защото не ми се изпречиха по - големи...
Джвак, джвак... или шляп, шляп...
Обувките ми шляпат...
Това ми напомня на Пипилота... имаше една глава в книгата, където беше наджапала в някакви локви и пееше някаква смешна песеен в стил "Обувките ми шляпат, шляп, шляп, шляп..."
Пък небето бе толкова бяло... отрупано с облаци като памук... всъщност изглеждаше точно като... от ванилия... меко и бяло... просто красиво и плачеше... В унисон с любимата ми фраза -"Ах, как обичам небето дълго да плаче..."
Знаете ли, дано и утре е така... макар че твърде хубаво не е нахубаво и сигурно няма да го усетя така както го усетих днес... и дори ще взема големият червен чаdър, който днес остана да виси самотен на закачалката. Да, може би и той се нуждае от малко от разходка.. може би и той иска капките да го погалят както аз исках днес...
Може би... знам ли какво иска, той винаги сърдито ми мълчи... странен е и много тих... Един такъв строг... да, може би му трябва малко дъжд...
Знаете ли колко е красив, когато го напръскат капките... все едно се усмихва...
Намерих си и ключ... не знам от къде е, на кого е... просто самотен захвърлен ключ, но си го взех... Ако на чъдърите мястото им под дъжда, то на ключовете не е там... Те трябва да стоят на някоя връзка със своите събратчета или на топло в нечий джоб...
Този сега е в моя...
Не за друго... просто изглеждаше изгубен...
1 comment:
хора престанете да джапате из локвите зима е, ще се разболеете, може да е романтично но е пагубно за кихащото и настроение.
Post a Comment