Ох, днеска ми е подчертано развратен ден...
Още от рано всички ми говорят за някви си ти работи, за които моите детски уши все още не са пригодени (кой залъгвам, Чийзъс)... То не бяха подробни обяснения и какво ли не...
Не че не ми беше забавно, разбира се... То не би могло да е другак, веселко беше, смяла съм се от сърце...
Та, да те питам, ти кога махаш дрешките?! На първата среща... на втората... или чакаш да се опознаете по - добре с човека?! Колко бързо се предаваш под чара на симпатичното същество от среща или на твоето собствено желание и захвърляш парцалите на прикритието, предлагайки вече разголената си душа?! (Нали не мислеше че ще говоря за истинско събличане... о, не... аз съм човек на метафорите, ако вече не си разбрал). Колко бързо се доверяваш?
И въобще кое му е хубавото на това да се поднесеш голичък на някой... Туко - виж ти забелязал някой недостък и ще има да ти се присмива. Е, не че винаги е така, разбира се... Хората очевидно имат нужда сами да се съблекът понякога. Просто да се отпуснат и да си покажат всичко, до рождените белези на... абе, на места, които по принцип са скритички...
Обаче пък да ти кажа има много опитни мачовци... при тях без да искаш изведнъж подскачаш стреснато и осъзнаваш, че дрехите ти отдавна са разхвърляни на такива места, че даже не можеш да си представиш коя Света крава ги е кичнала там. Толкова ловко са те оплели, че не си разбрал, кога си разкопчало самичко копчетата на ризката, после ципа на дънките, че чак до чорапите. Бива ги, много а добри... а и често се срещат, обаче на всичкото отгоре са зад чертата, обозначваща "лошите герои във филмите". В смисъл... разбра ме май, те просто са опитни гаднярчета... (възможни са изключения - добрият лош гадняр, например).
Както и да го сучем обаче събличането си е проява на чиста форма на доверие към човека, пред който сме оставали блузката да тупне на пода. Дори да сме прилъгани пред него изпитваме чисто на сигурност (дори лъжовна да е) и му вярваме. Той ще ни пази... (да ама не, бих казала аз... или поне в повечето случаи никой не те пази, даже не ползват... ония малките гумените... отплеснах се). Обобщавам от този параграф: исках да кажа, че когато се събличаме пред някой твърдо вярваме, че той е правилния човек, който може да види всички белези и бенки без да се уплаши и да ни зареже след това...
А да се събличаш или да те събличат обичаш...
Ох, да отплесвам се...
Обаче аз обичам да ме събличат...
Още от рано всички ми говорят за някви си ти работи, за които моите детски уши все още не са пригодени (кой залъгвам, Чийзъс)... То не бяха подробни обяснения и какво ли не...
Не че не ми беше забавно, разбира се... То не би могло да е другак, веселко беше, смяла съм се от сърце...
Та, да те питам, ти кога махаш дрешките?! На първата среща... на втората... или чакаш да се опознаете по - добре с човека?! Колко бързо се предаваш под чара на симпатичното същество от среща или на твоето собствено желание и захвърляш парцалите на прикритието, предлагайки вече разголената си душа?! (Нали не мислеше че ще говоря за истинско събличане... о, не... аз съм човек на метафорите, ако вече не си разбрал). Колко бързо се доверяваш?
И въобще кое му е хубавото на това да се поднесеш голичък на някой... Туко - виж ти забелязал някой недостък и ще има да ти се присмива. Е, не че винаги е така, разбира се... Хората очевидно имат нужда сами да се съблекът понякога. Просто да се отпуснат и да си покажат всичко, до рождените белези на... абе, на места, които по принцип са скритички...
Обаче пък да ти кажа има много опитни мачовци... при тях без да искаш изведнъж подскачаш стреснато и осъзнаваш, че дрехите ти отдавна са разхвърляни на такива места, че даже не можеш да си представиш коя Света крава ги е кичнала там. Толкова ловко са те оплели, че не си разбрал, кога си разкопчало самичко копчетата на ризката, после ципа на дънките, че чак до чорапите. Бива ги, много а добри... а и често се срещат, обаче на всичкото отгоре са зад чертата, обозначваща "лошите герои във филмите". В смисъл... разбра ме май, те просто са опитни гаднярчета... (възможни са изключения - добрият лош гадняр, например).
Както и да го сучем обаче събличането си е проява на чиста форма на доверие към човека, пред който сме оставали блузката да тупне на пода. Дори да сме прилъгани пред него изпитваме чисто на сигурност (дори лъжовна да е) и му вярваме. Той ще ни пази... (да ама не, бих казала аз... или поне в повечето случаи никой не те пази, даже не ползват... ония малките гумените... отплеснах се). Обобщавам от този параграф: исках да кажа, че когато се събличаме пред някой твърдо вярваме, че той е правилния човек, който може да види всички белези и бенки без да се уплаши и да ни зареже след това...
А да се събличаш или да те събличат обичаш...
Ох, да отплесвам се...
Обаче аз обичам да ме събличат...
No comments:
Post a Comment