8.11.06

53. Rollin' on the floor laughin'

Днес ще се смеем... Не, няма само да се усмихваме, ще се смеем от сърце, така както не сме се смяли от много време насам... ще сме смеем толкова силно и толкова дълго, че ще ни заболи корем...
Ако питате какъв е случая, ще кажа, че случай няма...
Трябва ли да има случай и причина, че да е щастлив човек, да е позитивно настроен и да се смее от сърце?
Аз казвам, че не трябва. Човек може да се смее винаги когато поиска, дори да не му е особено смешно. И определен час за смях няма. Няма записвания на дълги листи, смееш се когато ти дойде от вътре. Тихичко, силничко или с цяло гърло. Дори да изглеждаш като идиот...
Смеха не е знак на лудост, както някой твърдеше. Знак на лудост ли е да покажеш на света, че си щастлив? Знак на лудост ли е да видят хората, че душата ти е пълна с положителни емоции, които просто трябва да излязат и да зарадват и останалите? Не, не е... Луди са тези, които казват, че е. Смеха е хубаво нещо, кара всички наоколо да се усмихват, зарежда ги позитивно.
Ето днес например, с някои от дружките седяхме в часа, на едни десетокласници, които правеха контролно по история. От опит знам, че нашата класна дава кофти контролни, което беше и причината почти всички да са омърлушени. Да, обаче ние най - нахално се настанихме в часа и най - нахално ги накарахме да се заусмихват...
Как ли - говорихме си глупости (не простотии, но неща, които не са особено важни от обществена гледна точка)...
Нали два дни не бях ходила научилище, имаше какво да си кажем, на какво да се посмеем както си трябва. Вероятно някои хора малко бяха отплеснали днес, защото постоянно пускаха някой друг лаф.
Общо взето с Танчето решихме да ходим на кънки на лед и много се смяхме на идеята как ще отидем на леда, ще паднем, че се мъчим да станем пет часа, за да паднем отново... Толкова ни беше забавно и смешно, че сме си запушвали устите с ръце, за да не се изхилим прекалено грубо. А всички се въртяха и ни се усмихваха и само повтаряха "Е, какво си шушкате сега там, че е толкова смешно?". Даже госпожата ни погледна и ни се ухили учудено...
Отдавна не съм се смяла така, както се смях днес в почти всички часове. Отдавна не ме е боляла устата от смях. Дори коремът ме заболя по някое време, толкова много ми бе смешно и забавно.
Знам ли... денят си беше нещо, което не съм имала от много време.
Беше от ония... многоцветните, изпълнени с много звуци и веселие...
Или поне така го усетиха моите сетива...
Да, смееш се и забравяш всичко останало. Улових се, че вече не мисля за някои неща, които миналата седмица не успяха да ми излязат от главата, дори когато правех сметките по счетоводство, на контролното. За тях сега мисля само, когато си легна вечер и няма какво друго да правя...
И ми мирише на Коледа вече, може би заради коледното звънче, което съм закачила на телефона си... едно такова мъничко, но звучи точно на... Коледа и празници...

Ей, благодаря за днешния ден... не че знам точно на кой трябва да благодаря, просто благодаря...
Тъ тъ ръъъ...

Nelly Furtado - Somebody To Love

3 comments:

Nox said...

Ами след обилен разврат кво идва?
Истеричен хилеж
Дъ-дъ-дъ-фъъъъъъ

Иначе, йей, радвам се Хрис.
Който се смее...
...ъм...
...значи му е смешно *кретен*

Не ми обръщай внимание на дебилизма

Anonymous said...

Мъърооооо бее развратник, такъв, как не те беше срам тц, тц, тц, тц..мрън, тц..
след обилен разврат иде реч за шоколад
{много ясно!}

значи хриси смехът замествал секс в някой ситуации, така че, реших да ти го споделя без особени мисли и разни подтекстове! аз съм ангел така че ми вярвай :Р

HeLLwinD® said...

Ами да, Хриси, какво да ти кажа. В крайна сметка не е ли това смисълът на жалкия ни, кратък и сив живот? Да бъдеш щастлив и приятелите ти да те разсмиват, за да можеш да оцветиш сивото си ежедневие във всякакви цветове. Радвам се, че ви има приятелите, и тебе Хриси, защото ти си наистина важен човек в ежедневието ми. Цун:)