12.11.06

57. Четворка на поправителната...

И светът отново е цветен, а сърцето цяло...
Взех поправителния изпит с целичка четворка, което вероятно се оказва отражение на душевното ми състояние. Знаете ли, че бях решила да се откажа... Не просто от школата, тя е едно на ръка. Бях решила, че ако не взема поправителната... онази, душевната ще се откажа напълно. Просто щях зарежа всичко и само ще се връщам да поглеждам приятните неща. Но моята класна ме познава от седем години и в петък след училище, когато и казах какво мисля да направя ми каза "О, не. Ти въобще не можеш да се откажеш. Не защото нямаш правото, а защото си ти!"...
И очевидно одържах фронта, средставата оправдаха крайната цел. Главоболието няколко вечери подред зверене в монитора сруваше една четворка.
Отчаянието, вйкането и всикчо останало струваше една четворка...
Не е отличен, не е много добър, но е четворка. А това е добър резултат... Надделях оценката: "Душевно състояние - пълна скръб". Или поне така се надявам... о, нека да е така. Нека от сега следват само усмивки...
Моля...
Едва се събрах и подредих.
И просто знам, че ако ме удари още нещо... ще падна и няма да мога да се изправя. Да, винаги искам да съм като топчето... колкото по - силно го удрят, толкова по - силно отскача... Но накрая то се изтърква и Големият удар го спуква... и остава само размекната празна обвивка.
Дявол го взел пък... аз няма да седя и с плач да го чакам. Когато дойде, дойде... дотогава ще си отскачам и ще се смея в лицето на всичко, на което аз не му изнасям.
И въпреки всичко продължавам да твърдя, че живота и света са пичове...
Само хората сме джъркс...

1 comment:

frozen chaos said...

по принцип не би трябвало да казвам нищо, ти си знаеш по-добре, а аз намирам написаното от теб за лично твое си, но ме подсети за един цитат, просто не се сдържах... беше от една от любимите ми кримки, края на книгата, героите се разделят, единият дава съвет на другия за живота му, не се очертава да е лек, казва му - "ще се налага да отскачаш от място на място".. тогава, зад ъгъла на улицата се поява един от преследвачите им, зарежда пистолета си и се прицелва, преди вторият да се сбогува, първият само извиква "Отскочи!!" ... и, естествено, първият отскача, стрелецът не го улучва... бла-бла, ще трябва да отскачаш от място на място... е, аз обичам да скачам, но май се поувлякох... а за падането... понякога е хубаво, особено, ако има кой да те хване... проблемът е,че не знаеш дали зад теб има някой, дали ако паднеш ще е на земята или ще бъде в нечии ръце... е, животът е риск... (: