59. Цветята на малката Ида...

Тръгнало ми е на заглавия от приказките на Андерсен. Точно тази ми беше една от любимите... Нали помните, цветята на малката Ида, които всяка нощ танцуват на приказния си бал... В една лунна нощ Ида се събужда от звука на пианото. Тя надзърва в съседната стая и с изумление вижда всички цветя от Ботаническата градина и кралския парк да танцуват в захлас. На веселия бал са дори и болните й цветя, които била сложила на топло в креватчето на своята кукла… и разбира защо на сутринта те са повехнали... просто защото са уморени след дългите танци.
Знаете ли, танцува ми се...
Сега се чувствам така, все едно съм танцувала цяла нощ без да спра... капнала... само дето ми липсва онова чувство на удовлетвореност след танците... просто ми е дяволски уморено.
Деня беше ужасно дълъг... ужасно уморителен... изпиващ всяка капчица сила...
Чувствам се точно като малко цвете с повехнало стъбълце, което просто е увиснало във вазата си, оклюмало цветната си главица и чакащо някой да го изхвърли, защото вече не изглежда естетически добре в стаята.
Хубаво е да си цвете... ако бях едва ли щях да танцувам цяла нощ, по - скоро бих си почивала... Поне Зари би си почивала, тя обича да мързелува (да не се засегнеш, хънски). Щях да си въртя цветната главица към слънцето, щях да гледам небето и облаците. Щях да оставям дъждът да капе по лицето ми... Да, хубаво е да си цвете, но не откъснато... да си някъде наоткрито... из полята...

Не, май въпреки дългия ден ми се танцува...
Аз дали ще си имам някоя малка Ида, която да ме гледа, потънала в почуда и захлас?!
А ти би ли бил моята малка Ида, която ще ме сложи в легълцето на куклата си, завита под детските одеалца?!

Дори не ми се пише дълъг пост...
Но пък знаете ли, въпреки всичко се чувствам приятно... душевно имам в предвид. Усмихнато ми е, забавно ми е...