36/365. the lukewarm

or
3 days in a coma.

...и реалната липса на сила и желание за каквото и да е, освен да стигна до леглото и по възможност да не излизам от него... и то не просто да не излизам от него днес или днес и утре, ами поне до края на седмицата. Почти го направих с 16-часов сън, нещо, което не ми се беше случвало от няколко месеца, имайки впредвид, че в последните упорито отричам над 7-8 часовия сън. А аз съм човек, от ония, дето обичат да си поспиват. По много. И не знам дали трябваше да си наваксвам или просто времето е такова, дъжд и хлад влизат през отворения прозорец, а гръмотевиците са ми приспивни песни, но знам, че ако не се бях хвърлила под душа, най-вероятно нямаше да се разсъня до утре по обедно време. Не мога да кажа, че съм истински будна, но поне не съм заровила глава във възглавницата и най-накрая започнах да правя стъпки към бягството. Утре ще получа и няколко свежи глътки въздух, които да ми дадат сигурността и силата да продължа, а след 20-тина дена ще си получа и ударната доза от позитивизъм, за да издържа зимата в малкия град...

ако въобще ми се наложи да я издържам.