Искам да обявя, че това нещо сънищата ми почват да ми се нравят много... Онзи ден съм се събудила с искрен смях по повод абсурдността, която съзнанието ми е рисувало, докато съм спяла... От там денят ми тръгна един такъв усмихнат, дори идиотски, но наистина хубав ден... От ония дни, за които си доволен, че си ги пропилял в неща, които обикновено не са много важни за никой, но са били весели и приятни да ги изживееш точно по този простичък начин, само в смях... Не се е случило нищо особено, не те е впечатлило нищо кой знае какво, просто не си направил нищо специално... Но все пак си благодарен за деня, за усмивките, за забавлението, дори за простота и изчистеността на минутите...
Днес също бе така... усмихнато, свободно и разкрепостено... Без никакви вълнения относно това кой как ме гледа и кой как ме възприема... Прекалено бях заета да се усмихвам... Сънят също си го биваше, включваше танцуване под студен дъжд и разни други неща, които няма да споделя на всеослушание...
Понякога имам чувството, че нещата в съня ми наистина са се случили... Та всичките те са толкова реални, толкова истински и запомнящите си, че когато си мисля за тях, все едно просто си спомням нещо...
На всичко отгоре ме зареждат толкова много, все едно историята в тях, наистина е станала реалност...
А и навсичкото отгоре е първи декември...
Знаете ли от кога го чакам този първи декември...
Сигурно не знаете...
И така...
Ето Ви един невзрачен пост, без особен смисъл и посока...
Просто трябваше да кажа, колко съм добре в последно време и как ми се усмихва зимното слънце...
No comments:
Post a Comment