Седя, гледам тази фотография и знам, че тя е най - красивото нещо, което ми се случи днес... И си мисля, колко такива картини вижда човек всеки за свой ден в обикновеното си ежедневие... Десет... пет... две... една... Нито една?! В забързания си ден човек може би ги подминава и не ги забелязва дори да го ударят по носа...
Не говоря само за изобразеното на картината, а за всякакви такива малки изящни неща, които доволно са се паркирали някъде наоколо и чакат някой да ги види... Аз напоследък и по - точно откакто ламтя за фотоапарат виждам такива неща почти навсякъде. Е, може би самите неща са си доста видими, но преди не обръщах внимание на всяка малка капка, на всяка сянка, на всяко заскрежено клонче, на червените шипки, на светлинките от коледните лампички, на всеки слънчев отблясък, на всяко слънчево зайче...
Не обръщах чак такова внимание на облаците и на формите, които рисуват, на локвите, когато в тях падат капки дъжд или която някоя автомобилна гума ги разплиска, на клоните протегнали хилави ръце към небето, което никога няма да докоснат...
Не обръщах внимание на детските очи... на махащите с опашки кучета... на извъртялите главици котки...
Синият ми облак има желание един ден да може да бъде толкова нежен, толкова фин, и изящен колкото са тези неща...
Не говоря само за изобразеното на картината, а за всякакви такива малки изящни неща, които доволно са се паркирали някъде наоколо и чакат някой да ги види... Аз напоследък и по - точно откакто ламтя за фотоапарат виждам такива неща почти навсякъде. Е, може би самите неща са си доста видими, но преди не обръщах внимание на всяка малка капка, на всяка сянка, на всяко заскрежено клонче, на червените шипки, на светлинките от коледните лампички, на всеки слънчев отблясък, на всяко слънчево зайче...
Не обръщах чак такова внимание на облаците и на формите, които рисуват, на локвите, когато в тях падат капки дъжд или която някоя автомобилна гума ги разплиска, на клоните протегнали хилави ръце към небето, което никога няма да докоснат...
Не обръщах внимание на детските очи... на махащите с опашки кучета... на извъртялите главици котки...
Синият ми облак има желание един ден да може да бъде толкова нежен, толкова фин, и изящен колкото са тези неща...
No comments:
Post a Comment