Слушам Hurt... Christina Aguilera... И знаете ли какво си мисля...
Че някога обичах баща си... че някога той ме обичаше и се гордееше с мен... че бяхме от ония двойки неразделни бащи и дъщери, в които таткото купува сладолед на момиченцето си, върти го във въздуха и се смее гръмогласно, когато то направи някоя смешна физиономия...
Липсва ми...
Сега с него се виждаме веднъж на два - три месеца. Не си звъним, почти не си говорим, а и лятото се бяхме скарали жестоко и наистина не си продумвахме и дума, а кажехме ли си нещо... е, обикновено си крещяхме. За мен в последните пет години той бе само финансовото лице в семейството... той пък гледаше на мен само като едно от двете същества, за които е длъжен да се грижи независимо от всичко... Защото колкото и да не сме се понасяли и да сме се карали винаги се е стремял отстрани за всички други ние да изглеждаме като нормални баща и дъщеря... Мисля, че не се получаваше особено добре... Винаги сме били студени... не се прегръщахме, а стискахме вяло ръце, като далечни познати...
И вчера... Бъдни вечер... бяхме си само аз, брат ми, мама и той... И за първи път от много време почувствах... че ние сме семейство. Че сме заедно, че се обичаме, че държим един на друг... Беше приятно, истинско, уютно, мило... семейно... През цялото време бяхме усмихнати.. всички...
И вечерта... той ме прегърна... за първи път от пет години той ме прегърна...
Моят татко...
На Коледа ставали чудеса...
Daddy... I love you...
Синият ми облак от парфюм се чувства добре... така, като на Коледа... Нали все пак има и имен ден... И вече слуша Songs In My Pockets...
Че някога обичах баща си... че някога той ме обичаше и се гордееше с мен... че бяхме от ония двойки неразделни бащи и дъщери, в които таткото купува сладолед на момиченцето си, върти го във въздуха и се смее гръмогласно, когато то направи някоя смешна физиономия...
Липсва ми...
Сега с него се виждаме веднъж на два - три месеца. Не си звъним, почти не си говорим, а и лятото се бяхме скарали жестоко и наистина не си продумвахме и дума, а кажехме ли си нещо... е, обикновено си крещяхме. За мен в последните пет години той бе само финансовото лице в семейството... той пък гледаше на мен само като едно от двете същества, за които е длъжен да се грижи независимо от всичко... Защото колкото и да не сме се понасяли и да сме се карали винаги се е стремял отстрани за всички други ние да изглеждаме като нормални баща и дъщеря... Мисля, че не се получаваше особено добре... Винаги сме били студени... не се прегръщахме, а стискахме вяло ръце, като далечни познати...
И вчера... Бъдни вечер... бяхме си само аз, брат ми, мама и той... И за първи път от много време почувствах... че ние сме семейство. Че сме заедно, че се обичаме, че държим един на друг... Беше приятно, истинско, уютно, мило... семейно... През цялото време бяхме усмихнати.. всички...
И вечерта... той ме прегърна... за първи път от пет години той ме прегърна...
Моят татко...
На Коледа ставали чудеса...
Daddy... I love you...
Синият ми облак от парфюм се чувства добре... така, като на Коледа... Нали все пак има и имен ден... И вече слуша Songs In My Pockets...
3 comments:
aideeee 4estit imen den iii hm... wesela koleda! :) da ti slu4wat samo 4udera (dobri4ki) ot sega na tatuk :P
Трудно е когато баща ти,не е стеб и те е зарязал или се е развел с майка ти.Кофти е да гледаш другите как разказват по нещо за баща си,но трябва да продължваш напред.И най-вече,не допускай децата ти да имат същата съдба...или поне се опитай...
Тъжно е... Тъжно е да си далече от някой толкова скъп човек, да се карате и почти да не си говорите. Тъжно е... Но трябва да преодолееш всичко и да се опиташ въпреки трудностите да бъдеш заедно с него, и живота ви да бъде като на всички онези "двойки неразделни бащи и дъщери"...
Post a Comment