Питам се колко често човек се нуждае да бъде спасен...
Колко често човек застава на онзи ръб, в който му остава да се моли някой да изтича и да го хване преди да пропадне в проспастта... Колко чето човек дори осъзнава, че някой трябва да му подаде ръка... и колко често инатливо стои на ръба и накрая пада, защото не се е хванал по - здраво, за спасяващият го, защото не е осъзнал, че този път не може да се справи сам и просто трябва да бъде спасен?! А и какво става, ако спасител всъщност не се появи...
Просто падаш?! Без спасител, без подадена ръка, без надежда... Падаш и крещиш от безсилие, чакайки сърцето ти да се пръсне и просто да умреш...
Ами ако той се появи, но вече е твърдо късно...
Ако пеперудените криле вече са смачкани и откъснати, ако пеперудата вече умира, трептейки в собствената си агония...
Защо трябва да умират пеперудите?! Защо са толкова отнесени, толкова крехки и толкова красиви, че когато някой ги поиска и ги хване, те най - често те умират в шепите му...
Защо хората не са внимателни... И защо някои хора ги пробождат със карфици и ги рядат в разни колекции... Защо не им дават да летят...
Защо ако успеят да ги запазят цели все пак са отнели от цветовете в крилата им и прашеца е останал полепнал по пъстите им, а пеперудата вече не красива... и е още по - крехка...
Спасете една пеперуда... като просто не я хващате...
Подайте и ръка... като просто не се протягате към нея...
Но не можете да го разберете, нали...
От къде започнах...
И къде отидох...
Колко често човек застава на онзи ръб, в който му остава да се моли някой да изтича и да го хване преди да пропадне в проспастта... Колко чето човек дори осъзнава, че някой трябва да му подаде ръка... и колко често инатливо стои на ръба и накрая пада, защото не се е хванал по - здраво, за спасяващият го, защото не е осъзнал, че този път не може да се справи сам и просто трябва да бъде спасен?! А и какво става, ако спасител всъщност не се появи...
Просто падаш?! Без спасител, без подадена ръка, без надежда... Падаш и крещиш от безсилие, чакайки сърцето ти да се пръсне и просто да умреш...
Ами ако той се появи, но вече е твърдо късно...
Ако пеперудените криле вече са смачкани и откъснати, ако пеперудата вече умира, трептейки в собствената си агония...
Защо трябва да умират пеперудите?! Защо са толкова отнесени, толкова крехки и толкова красиви, че когато някой ги поиска и ги хване, те най - често те умират в шепите му...
Защо хората не са внимателни... И защо някои хора ги пробождат със карфици и ги рядат в разни колекции... Защо не им дават да летят...
Защо ако успеят да ги запазят цели все пак са отнели от цветовете в крилата им и прашеца е останал полепнал по пъстите им, а пеперудата вече не красива... и е още по - крехка...
Спасете една пеперуда... като просто не я хващате...
Подайте и ръка... като просто не се протягате към нея...
Но не можете да го разберете, нали...
От къде започнах...
И къде отидох...
No comments:
Post a Comment