photo by: blacklight-goddessМного често се питам... дали е по - добре да направиш нещо, то да се окаже грешка и да изтърпиш всички последствия от това, че въобще си опитал... Или е по - добре да не направиш нищо, да не понесеш никакви последствия, но да ти остане чувството, че все пак си изтървал нещо...
Някои казват "По - добре неуспешен опит, отколкото пропуснат шанс", други предпочитат да си стоят кротко и да си изпуснат шанса, но да изпуснат и страданието от грешката, която може да последва...
Главния въпрос е смееш ли да рискуваш или не... Смееш ли да се изправиш, дори да знаеш, че някой може да те бутне обратно на пода... Смееш ли да поискаш всичко, въпреки риска да го изгубиш завинаги...
Аз очевидно смея... и то не защото обичам да рискувам и не защото не искам да си пропускам шансовете... и не защото ме е страх да се терзая "Дали не трябваше да направя това и онова"...
А просто защото то става, защото съм спонтанна, донякъде глупава и малка и защото позволявам на думите да си излизат от устата и между пръстите ми ей така... Защото се отдавам на емоциите...
Понякога си мисля, че е по - добре просто да съм си мълчала, да съм се скривала и да съм си държала малкото, което имам... да си стискам надеждата и толкова. Да съм отишла в Лас Вегас и да не съм хвърлила дори веднъж заровете...
Понякога го предпочитам...
И то не защото съм го правила, а защото прекалено много ме обиждат грешките... моите собствени. Понякога си мисля, че е трябвало да си пропускам опитите и да съм си останала с въпроса "А може би трябваше да го направя, нали?!"...
Но знам, че съм постъпвала правилно. Знам, че съм се спънала, защото все пак съм опитала... Защото ако не съм опитала какво съм щяла да получа?! Само малката искра, която крия в шепите си?! Аз не искам искри... Аз искам пламъци... И дори да не ги получа... какво толкова, нали съм се постарала...
Знаете ли, някой ден, скоро... ще пия за неуспешните си опити... Ей така, един тост...
За грешките...
За малкия кокал, който съм изпуснала в реката, докато съм се опитвала да захапя големия...
Затова, че изгубих всичко, докато хвърлях заровете...
И затова... че и за вбъдеще ще смея...
А просто защото то става, защото съм спонтанна, донякъде глупава и малка и защото позволявам на думите да си излизат от устата и между пръстите ми ей така... Защото се отдавам на емоциите...
Понякога си мисля, че е по - добре просто да съм си мълчала, да съм се скривала и да съм си държала малкото, което имам... да си стискам надеждата и толкова. Да съм отишла в Лас Вегас и да не съм хвърлила дори веднъж заровете...
Понякога го предпочитам...
И то не защото съм го правила, а защото прекалено много ме обиждат грешките... моите собствени. Понякога си мисля, че е трябвало да си пропускам опитите и да съм си останала с въпроса "А може би трябваше да го направя, нали?!"...
Но знам, че съм постъпвала правилно. Знам, че съм се спънала, защото все пак съм опитала... Защото ако не съм опитала какво съм щяла да получа?! Само малката искра, която крия в шепите си?! Аз не искам искри... Аз искам пламъци... И дори да не ги получа... какво толкова, нали съм се постарала...
Знаете ли, някой ден, скоро... ще пия за неуспешните си опити... Ей така, един тост...
За грешките...
За малкия кокал, който съм изпуснала в реката, докато съм се опитвала да захапя големия...
Затова, че изгубих всичко, докато хвърлях заровете...
И затова... че и за вбъдеще ще смея...
1 comment:
Накара ме да се замисля за всичките си пропуснати шансове от страх какво ще е случи после. Може би няколко такива думи са ми трябвали преди всяко решение... Но съм ги изпуснала.
Post a Comment