27.12.06

84. От всичко се отказах... и защо тогава все още ме боли сърцето...

И какво правиш, когато цял ден си имал адската нужда от някой и той идва, нуждаещ се от теб?
И как постъпваш, когато цял ден те боли за някой и когато той дойде уж да те усмихне се оказва, че трябва да понесеш и неговaта болка, която може би ти идва в повече?
И как реагираш, когато чакаш някой да избърше сълзите ти, а се оказва, че ти трябва да избършеш неговите?
И какво казваш, когато цял ден си чакал някой да ти върне силата, която си изгубил, а се оказва, че ти си този, който трябва да дава сила, която всъщност не притежава?

Знаеш ли колко е тежко да искаш, но да не можеш да дадеш...
Да те мислят за силен, а вътрешно да се рушиш, да страдаш и плачеш...
Толкова много време вече... и ще продължава... и ще се повтаря...
И пак... и пак... и пак...

Синият ми облак се разпада... разкъсва и изтънява... знаете ли... мисля че всеки момент ще изчезне...

1 comment:

sugar said...

Ах, Хриси, не трябва да ти се руши облачето ;(((
За приятелите ми винаги съм била онзи човек, при когото да дойдат за подкрепа, помощ или просто да поплачат. Не говоря за тези от чата... с тях е различно.
И аз съм си приела тази роля... Като не мога да си помогна и като няма кой на мен да помогне, защо да оставям останалите?
Вдигай глава и си върни облачето ;)