77. Къде е моето прасе?!

Всичките ми приятели и познати винаги са се опитвали да ме убедят в това, че съм от така наречените "хубави ябълки". Не че са успявали и все пак съм чувала редица комплименти за себе си...

Била съм мила, добра, щедра, услужлива, спретната, сладка, симпатична, красива, секси, мацка, съвършена, извисена... и т.н. Наричали са ме всякак от розовата и красива гама, но никога не съм успявала да се почувствам като "хубава ябълка" (изключвам редките моменти, в които косата ми застава както трябва и си се радвам пред огледалото, чудейки се как да не си посегна (всеки си има такива моменти, предполагам (почнах и аз със скоби с в скобите)))...
Та, основният въпрос заложен още в заглавието на поста е "Къде е моето прасе?!"...
Защото нали знаете, че хубавите ябълки прасетата ги ядат...
Обяснението предполагам е логично (и си е самата истина) - просто не съм от "хубавите ябълки"... или пък моето прасе е заето с други плодове в момента. Общо взето, важното е да отбележа, че си я искам моята свиня - ако не ми хареса особено, ще и намеря приложение около Коледа и главно върху трапезата (старая се да изглежда възможно най - невинна)...
Може пък и да пусна обява. Как ли ще звучи... "Малка, червена, секси ябълка си търси прасето!"... хм, знае ли човек, туко виж някое се обадило и ми загрухтяло по телефона.

Слушам Santana & Dido...
А на облака ми от парфюм всичко все още е в розовата гама...
Може би защото ми се привиждат розови прасенца с врътнати опашчици...