Каквото можах... казах...
Каквото можах... направих...
По всяка вероятност то просто е недостатъчно...
По всяка вероятност просто съм прекалено мъничка...
Може би съм просто недостатъчна...
Може би съм просто... аз... само аз...
Може би не съм онзи някой, който трябва да съм...
Не по принцип... просто за теб...
За твоите желания и мечти...
За онова, от което се нуждаеш...
И знаеш ли...
Мисля, че вече ми омръзна да се опитвам да се превръщам в онова, което ти трябва...
Мисля, че съм достатъчна, просто ти не го виждаш...
И мисля, че един ден ще си отвориш очите, но както винаги тогава ще бъде късно...
Знаеш ли... красив си... Но заслужаваш ли толкова много?!
Може би да...
Само че, може би аз нямам какво вече да дам, че да се превърна в онова, което ти искаш...
Мога да приема, че си моята красива загубена кауза...
Мога да приема, че не съм твоят съвършен човек...
Синият ми облак се чувства добре... разкъсва между това кое дискотечно парче да си пусне... просто така, защото му се танцува...
Каквото можах... направих...
По всяка вероятност то просто е недостатъчно...
По всяка вероятност просто съм прекалено мъничка...
Може би съм просто недостатъчна...
Може би съм просто... аз... само аз...
Може би не съм онзи някой, който трябва да съм...
Не по принцип... просто за теб...
За твоите желания и мечти...
За онова, от което се нуждаеш...
И знаеш ли...
Мисля, че вече ми омръзна да се опитвам да се превръщам в онова, което ти трябва...
Мисля, че съм достатъчна, просто ти не го виждаш...
И мисля, че един ден ще си отвориш очите, но както винаги тогава ще бъде късно...
Знаеш ли... красив си... Но заслужаваш ли толкова много?!
Може би да...
Само че, може би аз нямам какво вече да дам, че да се превърна в онова, което ти искаш...
Мога да приема, че си моята красива загубена кауза...
Мога да приема, че не съм твоят съвършен човек...
Синият ми облак се чувства добре... разкъсва между това кое дискотечно парче да си пусне... просто така, защото му се танцува...
2 comments:
Винаги са ми харесвали тези твой писания... много е красиво... Прозвуча ми като послание да не се задоволяваш с хората, които просто не ти обръщат внимание или не виждат какъв си всъщност, винаги трябва да се стремиш нагора...
Може би защото обичам тъгата, този пост ме разтърси и докосна с откровеността и истиността си.
Няма смисъл да се опитваш да задоволяваш хората, които не те оценяват. Да, боли... но в крайна сметката болката е полезна, укрепва те и те оставя далеч по-мъдра от преди.
Продължавай да танцуваш на диско песни... Погледни навътре към себе си...в моменти на болка егоизмът помага... обичай се. Дори само защото можеш да пишеш по този начин...
Post a Comment