Нали знаете, че когато слънцето залязва, на тази розова заглушена светлина земята изглежда така разнежена, сякаш докосната от нечия всесилна милувка... Сякаш целуната от нечии нежни усни... Сякаш някой и се е усмихнал... И сега тя връща усмивката...
Така се чувствам аз цял ден... разнежена...
Коледни лампички с приглушена светлина в тъмното... свещи потопени в кристални купи с вода, плуващи до розови цветове... Пухкави гирлянди... Звуци подарени от нечие пиано и нечия цигулка... Мек дебел половер, в който потъваш и притваряш очи, готов да заспиш сред тая идилия... Едно пухкаво същество сгушено в скута ти, което те предразполага още повече... Малката му муцунка завираща се в ръкава ти... Една изтъркулена усмивка от устните ти, показваща колко добре се чувстваш...
Прегръдка със стар приятел... Дълбока, усмихната... гальовна... Усмивка от същия човек... Дълъг тих разговор, сгушени под одеалото... и знаеш, че имаш само тази прегръдка, че не ти трябва нищо повече, за да се чувстваш добре... че в момента всичко е достатъчно и че някое рязко движение или зле изпусната дума ще развали малката магия...
Но и съзнанието ти се е отпуснало от аромата на топящия се восък и дори да иска не може да измисли нещо неподходящо... не може да направи нещо, което ще изглежда зле... Нещата просто се подреждат... Едно след едно...
Сипят се малки чудеса от тавана покрит с флоуресциращи звездички...
Синият ми облак е ефирен... и почти заспива, слушайки Incredibly Good...
Коледни лампички с приглушена светлина в тъмното... свещи потопени в кристални купи с вода, плуващи до розови цветове... Пухкави гирлянди... Звуци подарени от нечие пиано и нечия цигулка... Мек дебел половер, в който потъваш и притваряш очи, готов да заспиш сред тая идилия... Едно пухкаво същество сгушено в скута ти, което те предразполага още повече... Малката му муцунка завираща се в ръкава ти... Една изтъркулена усмивка от устните ти, показваща колко добре се чувстваш...
Прегръдка със стар приятел... Дълбока, усмихната... гальовна... Усмивка от същия човек... Дълъг тих разговор, сгушени под одеалото... и знаеш, че имаш само тази прегръдка, че не ти трябва нищо повече, за да се чувстваш добре... че в момента всичко е достатъчно и че някое рязко движение или зле изпусната дума ще развали малката магия...
Но и съзнанието ти се е отпуснало от аромата на топящия се восък и дори да иска не може да измисли нещо неподходящо... не може да направи нещо, което ще изглежда зле... Нещата просто се подреждат... Едно след едно...
Сипят се малки чудеса от тавана покрит с флоуресциращи звездички...
Синият ми облак е ефирен... и почти заспива, слушайки Incredibly Good...
1 comment:
имам акаунт (party)
хриси коментар за всичките ти постове надолу: велики неща мислите, чувствам се глупава, не че не съм но официално го заявявам =)
Post a Comment