Случайно да имате някоя кутия с копчета някъде у Вас...
Със сигурност имате, всеки си има...
Огромна кутия с копчета - обикновени, бели, черни, цветни, малки, големи, метални, с малки стъкълца изглеждащи като брилянтчета...
Копчета събирани от мама или баба с цел като се скъса и загуби някое копченце от някоя блуза да могат да измъкнат кутията, да изровят някое подходящо и да го заместят с два - три шева. Днес разрових кутията...
Та спомням си бях си правила преди, бе нещо като табло...
Една стара тениска, окачена на закачалка насред стаята с пришити към нея копчета. Копчета на непривични за копче места...
Всяко бе различно от другите, всяко имаше свой си смисъл разбира се... Всяко копче беше мой приятел. В смисъл, не че самите копчета ми бяха приятели, де. Те просто бяха олицетворение на приятелите ми. Изчаквах да мине известно време след запознанството ми с някое човече, преценявах го и ако сметнех че го чувствам като приятел внимателно му избирах копче и го зашивах някъде из тениската. Никога не съм събирала повече от десет копчета накуп... и веднъж дори остана без нито едно копче. По едно време често се сменяха... и тениската се износи. Стана цялата на дупки, защото когато свалях копче шевовете си личаха.
Накрая когато реших, че душата ми доволно се е изтъркала, разкъсала и надупчила изхвърлих тениската. Но пък мисля сега да си направя нова... някакси не се чувствам изхабена... мога да побера още копчета, мога да преживея още разшивания...
За Таня веднага намерих едно посипано с брокат, лъскаво и черно...
Зари... запазвам ти едно квадратно кихлибарено на цвят копче...
За Мъро си избрах едно голямо синьо...
За сега ще си спестя защо и къде точно ще ги зашия, но един ден ще разберете...
А утре ще избера другите копчета...
Със сигурност имате, всеки си има...
Огромна кутия с копчета - обикновени, бели, черни, цветни, малки, големи, метални, с малки стъкълца изглеждащи като брилянтчета...
Копчета събирани от мама или баба с цел като се скъса и загуби някое копченце от някоя блуза да могат да измъкнат кутията, да изровят някое подходящо и да го заместят с два - три шева. Днес разрових кутията...
Та спомням си бях си правила преди, бе нещо като табло...
Една стара тениска, окачена на закачалка насред стаята с пришити към нея копчета. Копчета на непривични за копче места...
Всяко бе различно от другите, всяко имаше свой си смисъл разбира се... Всяко копче беше мой приятел. В смисъл, не че самите копчета ми бяха приятели, де. Те просто бяха олицетворение на приятелите ми. Изчаквах да мине известно време след запознанството ми с някое човече, преценявах го и ако сметнех че го чувствам като приятел внимателно му избирах копче и го зашивах някъде из тениската. Никога не съм събирала повече от десет копчета накуп... и веднъж дори остана без нито едно копче. По едно време често се сменяха... и тениската се износи. Стана цялата на дупки, защото когато свалях копче шевовете си личаха.
Накрая когато реших, че душата ми доволно се е изтъркала, разкъсала и надупчила изхвърлих тениската. Но пък мисля сега да си направя нова... някакси не се чувствам изхабена... мога да побера още копчета, мога да преживея още разшивания...
За Таня веднага намерих едно посипано с брокат, лъскаво и черно...
Зари... запазвам ти едно квадратно кихлибарено на цвят копче...
За Мъро си избрах едно голямо синьо...
За сега ще си спестя защо и къде точно ще ги зашия, но един ден ще разберете...
А утре ще избера другите копчета...
2 comments:
Хрис, спомням си за кутията с копчета на баба ми. Когато бяхме малки, аз и сестра ми си игреахме на магазин с тях :D
<33
ох
открих смисъл
аз съм гений
по принцип нищо не намирам
голямоооо бяло копче трябва да си ти, побиращ всичко и го съхраняваш като от време на време променяш белия си цвят в нюанси.
Post a Comment