... все пак, те са само хора."
"О, не... аз не Ви издигам в култ. Понякога стоя и Ви гледам отстрани и си мисля как може да сте толкова глупави...
... но истината е, че въпреки всичко сте чудесни... чудесни."
"Понякога Ви обичам... понякога Ви мразя... но малката истина е, че винаги ще правя всичко за Вас и няма да си го простя, ако Ви пусна."
Странна работа са това палячовците... да се чудиш как толкова бързо се сменят чувствата им, мислите им, мечтите им... Ей го, стоиш и го гледаш и в рамките на една минута, този малък палячо е сменил всички сезони в настроението си - усмихнал се е искрено, после гротескно, натъжил се е, заплакал е, разсърдил се и накрая се е разсмял отново... Как става не знам, но става. Като на магия... щракваш с пръсти и ти е добре, щракваш още веднъж и ти е зле. Другите малки палячовци, че и самата съдба толкова бързо те засипват с информация и събития, че няма начин да не се объркаш и да не почнеш да подскачаш като тенис топка от единия до другия края на корта, отбивана от играчите. Накрая или изхвърчаш на някъде или се спираш в мрежата по средата... Както и да го гледаш не е хубаво, все пак излизаш от играта. В крайна сметка си бил само топката... само палячото... само забавлението за всеки, някой, който е удовлетворял всички други, тичал е по техните нужди, правил е каквото Трябва и никога не е имал време да помисли за себе си...
И това разбира се е само едната теория...
Другата е за ужасните плашещи клоуни, които ядат деца като във филма "То"... а за топката друга гледна точка е, че без нея играта би била невъзможна и тя е едно от важните неща в цялата работа...
*тука е момента да отбележа, че ако не е една топка ще е друга - лесно ги заменят, а и палячовците не рядко се оказват аматьори, които също се заменят... комици... кой иска комици?! Аз искам някой, който да ме усмихва истински и мисля, че съм си го открила*
Малката скрита истина в тоя пост, че не зная за какво иде реч... седнах да пиша с една идея, тя ми се стори крива, смених смисъла още на втория ред, после се оплетох и така... Общо взето се превърна в началото на един обещаваш и красив миш - маш, който не мисля да завършвам по простата причина, че не го започнах добре, тезата ми бяга, за доказателствената част направо не ми се говори...
Разсеяна съм, не съм спала цяла нощ и цяла сутрин скиторих по пазара *заради което имам придобивки*... и мисля, че на обяд прекалих със шампанското...
Тъй или иначе тук съм, пиша, та искам да Ви кажа дори така разсеяно...
Всичко е Възможно... И всички Можете да постигнете онова, което смятате за невъзможно...
Синият ми облак подхлъцва... ех това питие с мехурчета... вкусничко беше... Iris...
... но истината е, че въпреки всичко сте чудесни... чудесни."
"Понякога Ви обичам... понякога Ви мразя... но малката истина е, че винаги ще правя всичко за Вас и няма да си го простя, ако Ви пусна."
Странна работа са това палячовците... да се чудиш как толкова бързо се сменят чувствата им, мислите им, мечтите им... Ей го, стоиш и го гледаш и в рамките на една минута, този малък палячо е сменил всички сезони в настроението си - усмихнал се е искрено, после гротескно, натъжил се е, заплакал е, разсърдил се и накрая се е разсмял отново... Как става не знам, но става. Като на магия... щракваш с пръсти и ти е добре, щракваш още веднъж и ти е зле. Другите малки палячовци, че и самата съдба толкова бързо те засипват с информация и събития, че няма начин да не се объркаш и да не почнеш да подскачаш като тенис топка от единия до другия края на корта, отбивана от играчите. Накрая или изхвърчаш на някъде или се спираш в мрежата по средата... Както и да го гледаш не е хубаво, все пак излизаш от играта. В крайна сметка си бил само топката... само палячото... само забавлението за всеки, някой, който е удовлетворял всички други, тичал е по техните нужди, правил е каквото Трябва и никога не е имал време да помисли за себе си...
И това разбира се е само едната теория...
Другата е за ужасните плашещи клоуни, които ядат деца като във филма "То"... а за топката друга гледна точка е, че без нея играта би била невъзможна и тя е едно от важните неща в цялата работа...
*тука е момента да отбележа, че ако не е една топка ще е друга - лесно ги заменят, а и палячовците не рядко се оказват аматьори, които също се заменят... комици... кой иска комици?! Аз искам някой, който да ме усмихва истински и мисля, че съм си го открила*
Малката скрита истина в тоя пост, че не зная за какво иде реч... седнах да пиша с една идея, тя ми се стори крива, смених смисъла още на втория ред, после се оплетох и така... Общо взето се превърна в началото на един обещаваш и красив миш - маш, който не мисля да завършвам по простата причина, че не го започнах добре, тезата ми бяга, за доказателствената част направо не ми се говори...
Разсеяна съм, не съм спала цяла нощ и цяла сутрин скиторих по пазара *заради което имам придобивки*... и мисля, че на обяд прекалих със шампанското...
Тъй или иначе тук съм, пиша, та искам да Ви кажа дори така разсеяно...
Всичко е Възможно... И всички Можете да постигнете онова, което смятате за невъзможно...
Синият ми облак подхлъцва... ех това питие с мехурчета... вкусничко беше... Iris...
1 comment:
Ох, Хрис, мила...Как успяваш да разсмееш дори когато пишеш толкова сериозно?
*Гуш*
Post a Comment