18.4.07

136. But I can't...

"Неуспехът е въпрос на психическа нагласа"...

Чудно й беше как ще полетиш, ако постоянно повтаряш "Не, не мога"? Как ще откъснеш крака от земята, ако не вярваш, че можеш? Как ще докоснеш облаците, ако все си мислиш, че е невъзможно?
Ехо?! Имай смелост и отвори вратата със синия облак... Имаш ли смелост?! Имаш?! Чудесно... Добре дошъл в Нейния свят... Там няма невъзможни неща. Там стаите са кръгли, има розови подскачащи слончета, а небето се оцветява както ти е удобно. Там дъгата описва зиг - заг, водата тече нагоре, дъжда винаги е топъл, а ако пожелаеш огънят танцува. Там облаците винаги рисуват интересни цветни картини или изписват името ти... И общо взето положението с гравитацията стои по доста интересен начин... все ще видиш нещо хвърчащо, което по принцип не би трябвало да хвърчи. Там се случва всичко, което поискаш стига да вярваш в него...
Виждаш ли, много е важно да вярваш в себе си, във възможностите и силите си, да вярваш, че можеш да промениш нещата, че си Някой... Светът и животът са твоята детска площадка. Сам избери тебеширите, цветовете и започвай да рисуваш, да създаваш и да живееш така както пожелаеш. И недей да се затваряш в установени квадрати, правоъгълници и триъгълници. Има много други и по - интересни форми, че да рисуваш неща, които са изрисувани от някой скучен, който е можел да чертае само прави линии. Никой не може да те спре, разбираш ли?! Нарисувай квадрат с криви линии и пет ъгъла! И ако случайно завали и се изтрие нарисуваното това не значи, че си победен и всичко е безвъзвратно загубено. Където е имало живот и след хиляда бетствия пак ще има... пак всичко ще се възроди. Въпроса е да вярваш, че можеш... Можеш всичко. Можеш да твориш, можеш да поправяш... Можеш да успееш. Защото тръгнеш ли с нагласата, че няма да успееш... е, тогава по - добре не опитвай, драги мой.
Сега имаш време... повърти се малко в нейния свят с неограничени възможности, където се случва всичко, което измечтаеш и съм сигурна, че ще си повярваш и ще отвориш цветната кутия с усмивки и блянове, която пазиш заключена в съзнанието си...

И защо питаш как е успяла да създаде такъв свят, където всичко е възможно?!
Добре... ще ти кажа една тайна... Не го е създала Тя... създаде го ти в ума си, защото повярва, че всичко е възможно и че този свят наистина съществува... Защото повярвя в себе си и в мечтите си, във възможностите си...

Със синия ми облак от парфюм май ще идем да поучим малко... Знаем, че можем, но също така знаем, че безбожно ни мързи... Ама ще се справим. Винаги се справяме...

2 comments:

sugarcult said...

Не, наистина повярвах. И да, този свят ти го създаде, ти винаги успяваш да го създадеш, защото за да го видя аз, първо ти трябва да си го сътворила. За кой ли път - тотален респект!

Канела said...

Да...
И в този свят има малки цветни електрически крушки, чийто феи не са ги напуснали...Знам, защото ги открих по вечно разцъфналите дървета и те ми се усмихнаха.
Почти забравих вчерашната си мъка.
Усмихнах се и аз. Как да не се усмихне човек?
Просто Хрис.
Респект.