Щеше да е много хубаво, ако хората по - често се замисляха за последствията от действията си... Щеше да е много хубаво...
Обичаше шоколада, захарния памук, жилираните мечета, близалките, бонбоните с пълнеж, захарните петлета... Как би могла да не ги обича, всяко дете ги обичаше и хич не го интересуваше колко много му се увреждат зъбките от всичките тия сладки неща. На децата хич не им пука за такива неща... Те не мислят за бъдещото, те мислят за днес. Дори не за днес, дори не за онова, което ще е след пет минути... мислят само за настоящия момент. Когато си малък и светът още не те е взел в суровите си ръце на кукловод, докато пет пари не даваш за нещата, които ще се случат след време, същестува само едно нещо... кратко и ясно... Сега! Тропават с краче, искат си шоколада Сега и на момента пък за кариесите ще се мисли утре на зъболекарския стол, защото Сега това утре изглежда така далечно.
Тя беше същата... като малко дете, което иска всичко на момента и което не мисли за последствията от действията си. Че защо да мисли за тях... какво толкова лошо може да стане?! Тя беше само на 17... животът беше пред нея, живот с принцеси, феи и Пепеляшки... Както и пукаше какво ще стане утре, след пет месеца или година. За Нея бе важно да се живее за мига без да я интересуват последствията от всичкото това ядене на шоколад. Щеше да ги мисли, когато се проявят.
Докато не се появи Някой... Някой я дръпна на земята, Тя се удари и му се нацупи, а после налапа голямо блокче шоколад, сладкото я успокояваше. После взе да му мрънка и да му се обяснява как си е нейна работа какво ще прави... "Аз съм на 17, няма да умра утре, животът е пред мен" рече Тя. "Добре дошла в Големия свят, глупаче. Нека те открехна по въпроса... всеки ден умират седемнадесет годишни, всеки ден умират деца. Направо се чудя как си оцеляла толкова дълго време, живеейки така. Късметлийка си, че си успяла... повечето не успяват. Стъпи на земята и не яж толкова захарни петлета, някой ден късметът ти ще изчезне и ще се наложи да седнеш на зъболекарския стол, а уверявам те, там не е приятно. Не можеш вечно да разчиташ на Нищото. Не казвам да не ядеш повече сладки неща, казвам да започнеш да мислиш!" каза Някой и се усмихна, а Тя погледна шоколада в ръцете си. Когато вдигна поглед Някой беше изчезнал... във въздуха имаше само аромат на канела.
На следващия ден изхвърли почти всичкия шоколад... всички бонбони и лакрицови пръчки. Остави си само няколко блокчета, които да ползва, когато и стане прекално горчиво. Купи си четка за зъби... И започна да мисли повече за своето Утре...
Синият ми облак се тъпче със захарен памук... отново... Бузите му са целите в захар... Мой малък симпатяго, ще те заведа на профилактичен преглед скоро... Well, Well...
No comments:
Post a Comment