Видях грозното и красивото...
Видях всичко...
Видях теб...
И все още не съм наясно какво точно да мисля...
Може би защото си прав... че си като мен...
А аз най - трудно вадя изводи... за мен самата...
Във всички приказки имаше по един персонаж, който винаги много приличаше на онзи, светлия, важния... Но този персонаж винаги оставаше в сянката на главния герой, макар че бе също толкова красив, умен и добър... Просто така са създадени приказките, не би могло да съществуват много главни герои в тях... Точно такъв второстепенен персонаж имаше и в Нейната приказка. Е, Тя още не бе сигурна дали той е точно като нея, но поне беше разбрала, че имат доста прилики. Може би и затова, когато един ден той я попита какво е нейното мнение за него Тя не можa да отговори. Че какво мнение би могъл да имаш за огледалния си образ... мнение равно на това, което имаш за себе си, предполагам. А тъй като на Нея и беше трудно да говори за себе си, да описва характера си и да изброява предимствата си и недостатъците си, Тя не можа да отговори на зададения въпрос. Измънка няколко прости думички, както се казваше колкото да отбие номера, защото наистина не можеше да му обясни... да му покаже себе си.
И не искам вече да поглеждаш назад...
Виждам започнал си да правиш нещо, което правих Аз наскоро...
На чисто и ново...
Смени всичко...
Усмивката промени... Нека е онази по - искрената... Ако ще се усмихвай по - рядко, но нека е истински... Една истинска струва повече от милярд фалшиви... Не се крий, не слагай маски... Вярно, полезно е, не го отричам... Но бъди истински колкото можеш по - често...
Синият ми облак ти подава ръка... Не е хубаво да си сам при преходи... И колкото и рядко да си пишем и колкото и да не ми е ясно какво мисля за теб все още... Съм тук... За теб... Right Here...
No comments:
Post a Comment