131. Trouble...

Trouble is my middle name...
Истината е...
...че само аз умея така...
И най - хубавото е...
...че ми отива безумно много...
...

...една далечна страна... мъничка, приказна... точно, като онези кралства от приказките. В тази мъничка и кокетна страна си живееше Тя... Принцесата?! Пепляшка?! Снежанка?! Не... просто Тя... Тя нямаше име и нямаше конкретно описание. Никой не знаеше как обича да сплита косата си, какви са на цвят очите й, как ухае кожата й, какъв е вкуса на устните й или дори какви дрехи обича да носи. Никой не знаеше кои са любимите й цветя, коя част от денонощието обича най - много, какво прави в безсънните си нощи и какво вижда, когато поглежда към звездното небе. Причините за това незнание бяха няколко, но конкретно се очертаваха две... Първо - и Тя самата не знаеше и Второ - всички тия обяснения само биха донатежатели на и без това прекалено обърканата и завързана приказка, в която Тя живееше. А в тая приказка имаше родители, които си мъмрят децата, няколко зли вещици с червени обувки на висок ток, черни магьосници, дракони и храбри рицари, които ги убиваха, добри феи, сирени, принцеси, гадателка, принц, еднорог, черно пухкаво кученце и няколко бели мишки с рубинено - червени очи.
Е, с толкова много герои (а аз дори не съм изброила и половината от тях) и сами се досещате, че приказката беше голяма каша, с дълго и объркано заглавие, което ако човек опиташе да изрече оплиташе езика си поне пет пъти. Тъй или иначе Тя успяваше да живее в тази живописна бъркотия, стараеше се да е наясно със себе си и да е в течение с всички новини. Сами разбирате, че една пълна хармония би била абсурдна, затова това дори не се опитвайте да си я представяте...
За да Ви докажа, че хармония не би могла да съществува само ще Ви подхвърля, че една от феите някога бе влюбена в принца и те уж бяха щастливи, но пък той взе че се влюби една от принцесите, която сега е нещастна, защото успя да го загуби, заради глупостта си и типичната женска суета и ревност... Поради различни стечения на обстоятелствата пък, същия този принц се скара с най - храбрия рицар в кралството и престана да търси съвети при гадателката, която от своя страна започна да вижда само черно бъдеще за всички в кристалното си кълбо. През това време Тя също не си губеше времето... о, Тя се бе оплела още повече, защото бе влюбена във нашия принц, който предпочиташе да е самичък в момента. Добре че се появи последният еднорог, че да я спаси, в деня, в който бе решила да се откаже от всичко и всички... (тук е момента да вметна, че и самият еднорог го гонеха купчина тревоги и объркани приказки). Добре де, обаче не би могло да бъде по - просто и затова Тя с дни си мислеше, че се влюбва и в други герои от приказката ни, а две от вещиците потропаха с червените си токове и я засипаха с проклятия, от които тя едва избяга...
И това, което Ви споделям сега е една съвсем мъничка част от целия възел в историята, която бих могла да Ви разказвам с дни и седмици, и дори месеци.

Сега като си седим и си мислим с облака ми, за всичко, което Аз казах до тук, с него стигаме до конкретния извод, че тая приказка нямаше начало, защото не започнах с "Имало едно време", а края още не е известен никому...
Може би само исках да Ви кажа, че Тя и до днес Успява(!), колкото и да е объркан света й... че Тя има много верни приятели в лицата на феи, рицари, принцеси, една гадателка, един принц и последният еднорог... че Тя е една голяма Пакост... че истинският ми живот е приказката, в която Тя се бори. И че явно реалността е по - объркана, завъртяна и интересна от всички приказки, които могат да бъдат разказани... Обаче си е нашата реалност, приятели мои... Всички сме в кюпа заедно... докрай... Интересно ми е само какъв ще е края... Докато възела се поразплете и докато нещата се изяснят... Trouble is my middle name... или Hooverphonic - Mad About You...