Неочаквано беше...
Но със сигурност си доказахме...
...че понякога хората правят лошо първо впечатление на базата на чужди думи...
...но второто впечатление, онова, което се изгради след като си поговорихме лично... си го бива...
Хората се влият от чуждите приказки... те нерядко вярват на думи казани от някой си, който ги е чул от еди - кой - си, който от своя страна е бил докопал някакъв ненадежден източник. Тя се чудеше, защо на всички им се харесва да са Масови слушатели и след като са чули нещо да го предават още по изкилифирчено на следващите слушатели. Защо никой не отива при извора на цялата история и не черпи истината от там, а предпочита да я чуе смляна и забъркана със сметна и окрасена с цветни шоколадови пръчици, които в по - голямата си част са пълна глупост?! Може би защото измислицата и лъжата са по - интересни и забавни от истината. Защото тя - истината се казва и доказва за няколко минути, докато фантазиите могат да се разтягат с часове... пък на хората им харесва да слушат. А колко измислици се говореха за Нея, за Бога. И Тя ги научаваше толкова изненадващо и всеки път биваше толкова потресена, объркана и огорчена, че някой може да говори такива небивалици... и че някой, който ги е чул е повярвал. Може би след всичкото това време Тя трябваше да е навикнала на хорската глупост, но не би... не беше и всеки път я болеше като слушаше какви мълви се носят сред тълпата. И се ядосваше, и плачеше, и се мъчеше да обясни... и всички се правеха, че я разбират и все пак продължаваха да харесват повече измислиците.
И Той... Той дълго време беше един от тия, които само слушаха, вадеха си изводи били те погрешни или верни и не искаше да има нищо общо с нея. А може би е искал... просто го достраша и така и не се осмели да чуе истината от извора... До онази вечер... когато му се прииска да я опознае извън глупостите, които обществото говореше за нея. И направи малък жест за Нея, който жестоко я обърка... и поласка. И след това последваха няколко дни тишина между тях... Тя мислеше, а може би и Той...
И една вечер... се срещнаха...
И поговориха...
И си обещаха... че отсега нататък ще е така - никакви чужди приказки... само Те...
Meet me at midnight...
Синият ми облак те прегръща, Пит...
Подарявам ти тая приказка, защото си Ти...
И следващата песен, която искам да си пуснеш заради мен, нека бъде Afraid на Nelly Furtado... чуй текста, Пит...
No comments:
Post a Comment