"Някога да си допускал... че на този свят не съществуваш единствено ти... и че Вселената не се върти около твоето "божествено" Аз...
Някога да си допускал... че може би не всички изгаряме от любов по твоята "уникална и красива" същност...
Някога да си допускал... че те мразим?!
Някога да си допускал... че понякога твоите проблеми са по - маловажни...
Някога да си допускал... че и нас ни боли?!
Някога да си допускал... че не искаме да се връщаш в живота ни?!
Някога да си допускал... че може би не всички изгаряме от любов по твоята "уникална и красива" същност...
Някога да си допускал... че те мразим?!
Някога да си допускал... че понякога твоите проблеми са по - маловажни...
Някога да си допускал... че и нас ни боли?!
Някога да си допускал... че не искаме да се връщаш в живота ни?!
Пуснахме те... по - скоро те изгонихме... и така ни беше по - добре...
Защо сега се връщаш?! Защо против нашата воля... Защо искаш да дойдеш пак тук, където не си поканен, където не си желан, където носиш само болка и разруха... Що за човек се връща там, където никой не го иска и където всички са по - добре без него?! Приеми го... така ни е добре - без теб, без присъствието ти, без думите ти, без усмивката ти, без очите ти... Да, понякога може би ни липсва красивото... онова, което някога беше чисто, нежно, скрито от всички лоши погледи... но след всичко нима мислиш, че нещата могат да бъдат по старому?! Нима мислиш, че можем да те приемем с отворени обятия, нима мислиш, че можем да превъртим лентата, да изтрием всички злини и да си представим, че всичко е и е било наред?! Нима мислиш, че е толкова лесно?!
Ние дори не искаме да ти даваме шанс да опитваш да ни покажеш, че си различен, променен... Опари ни първия път... Раната още я има, още е отворена, още ни боли. Сигурно те гони съвестта... но моля те... за нас и за теб е по - добре да стоиш на страна. Не се опитвай да изкупваш минали грешки, не се опитвай да премахнеш болката... не можеш! А и ние не искаме! Просто стой далеч от нас, не ни напомняй дори, че съществуваш... спомените носят достатъчно болка, че да ровиш и ти.
Моля те... умолявам те... на коленете, както не съм молила никой до сега...
Не се връщай в живота ни, болиш ни...
Разбираш ли?!"
Това написа Тя в писмото си... и го подаде на синия облак, който знаеше, че то не трябва да достига до човека, за който бе адресирано... То беше просто писмо, в което имаше нужда да излее чувството, което внезапно я връхлетя...
Но облакът ми и аз знаехме, че може би е хубаво... някой друг да го прочете... и да разбере... че някои неща е по - добре да си останат в миналото... Don't think of yesterday... It's here and now... New day...
Защо сега се връщаш?! Защо против нашата воля... Защо искаш да дойдеш пак тук, където не си поканен, където не си желан, където носиш само болка и разруха... Що за човек се връща там, където никой не го иска и където всички са по - добре без него?! Приеми го... така ни е добре - без теб, без присъствието ти, без думите ти, без усмивката ти, без очите ти... Да, понякога може би ни липсва красивото... онова, което някога беше чисто, нежно, скрито от всички лоши погледи... но след всичко нима мислиш, че нещата могат да бъдат по старому?! Нима мислиш, че можем да те приемем с отворени обятия, нима мислиш, че можем да превъртим лентата, да изтрием всички злини и да си представим, че всичко е и е било наред?! Нима мислиш, че е толкова лесно?!
Ние дори не искаме да ти даваме шанс да опитваш да ни покажеш, че си различен, променен... Опари ни първия път... Раната още я има, още е отворена, още ни боли. Сигурно те гони съвестта... но моля те... за нас и за теб е по - добре да стоиш на страна. Не се опитвай да изкупваш минали грешки, не се опитвай да премахнеш болката... не можеш! А и ние не искаме! Просто стой далеч от нас, не ни напомняй дори, че съществуваш... спомените носят достатъчно болка, че да ровиш и ти.
Моля те... умолявам те... на коленете, както не съм молила никой до сега...
Не се връщай в живота ни, болиш ни...
Разбираш ли?!"
Това написа Тя в писмото си... и го подаде на синия облак, който знаеше, че то не трябва да достига до човека, за който бе адресирано... То беше просто писмо, в което имаше нужда да излее чувството, което внезапно я връхлетя...
Но облакът ми и аз знаехме, че може би е хубаво... някой друг да го прочете... и да разбере... че някои неща е по - добре да си останат в миналото... Don't think of yesterday... It's here and now... New day...
1 comment:
Не знам за кого е писано, но в този момент бих изпратила същите думи на един човек.
Поздрави за невероятните неща, които пишеш и майсторството, с което обличаш мислите си.
Post a Comment