Последните два часа в училище днес бяха приятно уплътнени от гадаене на карти...
Което ме принуждава да питам...
Кога атеистите казват "Моля те, Господи..."...
Кога хора, които казват, че не са суеверни се скриват у дома на петък 13...
И кога хора, които не вярват в гледане на карти, започват да се надяват, че излязлото "Той те обича?" е истина...
Винаги съм твърдяла, че вярата в нещата е дяволски променливо и лъжливо нещо. Винаги съм твърдяла, че дори неверниците стават вярващи и че дори най - уповаващият се във вярата (не християнската или каквото и да е, а вярата като цяло) може да се обезвери...
Днешният ден вероятно е доказателство затова... и по - точно последните два часа в училище...
Пръснахме тестето карти, разбъркахме го и се оставихме да повярваме на купите, спатийте, пиките и карите... Беше забавно, някак приятно, вдъхващо надежда...
Но показа, че хората лесно изневеряват на собствената си вяра и чувства в нещата...
В моменти на пълно отчаяние мои приятели, които са твърдите атеисти са се молили на Бог... палили са свещи. Надявали са се на нещо...
В моменти на отчаяние и страх някой вярва на врачки...
В моменти на пълно отчаяние аз съм се надявала картите да кажат "да"...
Това ли е... малка пропаст и веднага се обръщаме на 180 градуса, зарязваме досегашните си приказки, изоставяме принципите си и всичко останало и започваме да вярваме в други неща... и то само докато отмине отчаянието, страха, надеждата...
И после сме седнали да говорим врели и некипели как видиш ли не вярваме в Господ, в пресяклата пътя ни черна котка и във хвърления пасианс...
Очевидно човек просто има нужда да вярва... в нещо...
И се хваща за всяка малка сламка...
И все пак... изглежда ми жалко да пристъпиш себе си дори в тези моменти...
Което ме принуждава да питам...
Кога атеистите казват "Моля те, Господи..."...
Кога хора, които казват, че не са суеверни се скриват у дома на петък 13...
И кога хора, които не вярват в гледане на карти, започват да се надяват, че излязлото "Той те обича?" е истина...
Винаги съм твърдяла, че вярата в нещата е дяволски променливо и лъжливо нещо. Винаги съм твърдяла, че дори неверниците стават вярващи и че дори най - уповаващият се във вярата (не християнската или каквото и да е, а вярата като цяло) може да се обезвери...
Днешният ден вероятно е доказателство затова... и по - точно последните два часа в училище...
Пръснахме тестето карти, разбъркахме го и се оставихме да повярваме на купите, спатийте, пиките и карите... Беше забавно, някак приятно, вдъхващо надежда...
Но показа, че хората лесно изневеряват на собствената си вяра и чувства в нещата...
В моменти на пълно отчаяние мои приятели, които са твърдите атеисти са се молили на Бог... палили са свещи. Надявали са се на нещо...
В моменти на отчаяние и страх някой вярва на врачки...
В моменти на пълно отчаяние аз съм се надявала картите да кажат "да"...
Това ли е... малка пропаст и веднага се обръщаме на 180 градуса, зарязваме досегашните си приказки, изоставяме принципите си и всичко останало и започваме да вярваме в други неща... и то само докато отмине отчаянието, страха, надеждата...
И после сме седнали да говорим врели и некипели как видиш ли не вярваме в Господ, в пресяклата пътя ни черна котка и във хвърления пасианс...
Очевидно човек просто има нужда да вярва... в нещо...
И се хваща за всяка малка сламка...
И все пак... изглежда ми жалко да пристъпиш себе си дори в тези моменти...
2 comments:
аз вярвам в случайностите.
Хората просто са така скроени, Хриси.
Може да теглят карти, да късат маргаритки, да си плюят в пазвата и да чукат на дърво - "за всеки случай". Защото вярват, че изреченото може да стане истина или защото се страхуват от всички евентуални разочарования и злощастия, които могат да ги достигнат.
А онези хора, които отричат всички суеверия, всички "вярвам" и всички "благодаря на" ... изправен пред истинска трудност и чувстващ се безсилен, и с последния си дъх човек ще се помоли на нещо и някого, надявайки се, че, когато сам е безпомощен, нещо по-велико от него е успее да му помогне.
Поне аз така си мисля.
Post a Comment