photo by missheroinТопла вечер и празни улици в късните часове, една странна луна, толкова е тихо, че чуваш как листата докосват земята. Малко е зловещо, а всички пичове от околията са решили да изведат огромните си кучета a.k.a. чудовищата в тоя час. Някак напомня за Баскервил. Така изглежда София, в края на уикенда. Но не ти пука, задето неделята завършва, при положение, че понеделник и вторник са почивните ти дни и ще спиш като коте пред камината до обяд. Докато Бро-то се прибере от училище и не те събуди с шумоленето си. Но поради тая причина ще можеш да гледаш филми поне до три часа, докато окончателно не можеш да си държиш очите отворени. А като се окажеш буден по обед, ще изхвърчиш да носиш китарата на ремонт. Време и е вече, твърде много го протака, но виждаш, че вече не може така. Не може, защото всяка вечер, като се прибереш подръпваш струните и се запалваш. А дори и да не свириш след като я поправиш... поне ще е цяла, защото това красиво синьо парче дърво го заслужава.
Странно е. Как умът подтиска някои неприятни неща. Ето, днес се събудих леко мрънкаща, заради ужасното си работно време, но мрънкането го удави топлата баня. Мъррр. Главата ми беше празна, за нищо не мислех, дори за съня си и поради тая причина го забравих в по - голямата му част. Просто.. всичко беше чисто, макар че холът бе крайно разхвърлян. Чисто.. в главата ми. И изведнъж всичко от вчерашния ден ми изплува. Един час след като се бях събудила и извършила един тон неща паметта ми се възвърна и неприятният разговор от вчера изскочи в шоколадовата ми главица. Ъх. Е, признавам.. беше наистина ужасен разговор, от повече от година никой не ме е карал да говоря толкова грозно (макар и чак накрая), съжалявах след това, че се поддадох на тая плитка провокация, но мисля, че от цялата ситуация излязох най - полЪскана. Малко прекалено звучи, но след като цял ден мислих по - въпроса стигнах до извода, че всичко това ме ласкае много повече, отколкото ме обижда. Всъщност направо ми гали самочувствието. Кхъ.
Обичам да стискам в шепа къдравата му коса, когато го прегръщам.
И тъй. И днес си имах рожденик, който чух късно вечерта, защото кучето се прибираше от Виена днес. Мисля, че на Добри му харесва да е на 20 и.. 5 вече. Той е.. зрял, чудесен, със заразителна усмивка.
Звънят ми разни непознати телефони. Оглеждат ми краката, в които започвам да се влюбвам. Постоянно хвалят труда на Софи, намиращ се върху главата ми. Да.. всичко направо ми гали самочувствието.
Мисля си, че вече не ми минават тъжни мисли. По - скоро ядосани, но по - добре ядосана, отколкото разочарована и депресирана. Последния път, когато реших, че съм ужасен човек, че трябва да се променя, за да съм по - добра към приятелите си (което се случи съвсем наскоро), се оказа, че просто съм подложила себе си на тая глупост за едното нищо. Този път няма да го направя. Мамка му.. аз съм права. И в предишния случай бях права, а сега съм още по - права. А дали ще порасна си е моя работа. Хора като мен се оправят по друг начин с живота и приятелите си и това не ни прави лоши, просто различни.
Странно е. Как умът подтиска някои неприятни неща. Ето, днес се събудих леко мрънкаща, заради ужасното си работно време, но мрънкането го удави топлата баня. Мъррр. Главата ми беше празна, за нищо не мислех, дори за съня си и поради тая причина го забравих в по - голямата му част. Просто.. всичко беше чисто, макар че холът бе крайно разхвърлян. Чисто.. в главата ми. И изведнъж всичко от вчерашния ден ми изплува. Един час след като се бях събудила и извършила един тон неща паметта ми се възвърна и неприятният разговор от вчера изскочи в шоколадовата ми главица. Ъх. Е, признавам.. беше наистина ужасен разговор, от повече от година никой не ме е карал да говоря толкова грозно (макар и чак накрая), съжалявах след това, че се поддадох на тая плитка провокация, но мисля, че от цялата ситуация излязох най - полЪскана. Малко прекалено звучи, но след като цял ден мислих по - въпроса стигнах до извода, че всичко това ме ласкае много повече, отколкото ме обижда. Всъщност направо ми гали самочувствието. Кхъ.
Обичам да стискам в шепа къдравата му коса, когато го прегръщам.
И тъй. И днес си имах рожденик, който чух късно вечерта, защото кучето се прибираше от Виена днес. Мисля, че на Добри му харесва да е на 20 и.. 5 вече. Той е.. зрял, чудесен, със заразителна усмивка.
Звънят ми разни непознати телефони. Оглеждат ми краката, в които започвам да се влюбвам. Постоянно хвалят труда на Софи, намиращ се върху главата ми. Да.. всичко направо ми гали самочувствието.
Мисля си, че вече не ми минават тъжни мисли. По - скоро ядосани, но по - добре ядосана, отколкото разочарована и депресирана. Последния път, когато реших, че съм ужасен човек, че трябва да се променя, за да съм по - добра към приятелите си (което се случи съвсем наскоро), се оказа, че просто съм подложила себе си на тая глупост за едното нищо. Този път няма да го направя. Мамка му.. аз съм права. И в предишния случай бях права, а сега съм още по - права. А дали ще порасна си е моя работа. Хора като мен се оправят по друг начин с живота и приятелите си и това не ни прави лоши, просто различни.
No comments:
Post a Comment