6.10.08

276. like maybe

photo by memo89

"Тези сиви, толкова меки утрини."

Всъщност не беше сива, не беше и мека. Беше режеща, студена и с много сняг по Витоша, който ме изненада... приятно всъщност. Също така беше изпълнена и с миризмата на сандвичи с разтопен кашкавал, кафе и портокалов сок.. и весели рижи кичури по възглавницата.
Днешния работен ден не можа да ми предложи нищо интересно, освен няколкото разменени погледи с момчето от компютрите, Набоков, който ми се стори по - труден за четене от последния път и зелени ябълки.
Добре де... и още нещо. ТОЙ флиртуваше безобразно. В ранния следобед излязох да си търся обяд из близките магазинчета и се полутах известно време, докато се ориентирам между моловете, банките и магазинчетата пълни с капризи. Реших да си взема дюнер и се запътих към малката... дюнерджийница? Всъщност си знаех, че няма да е дюнер, а нещо-си-там друго. Опашката се състоеше от една жена, която тъкмо си взимаше картофките. Още не беше дошло времето да ми кажат "За вас?", когато с момчето се спогледахме продължително. Другият мъж (очевидно той взимаше поръчките, занимаваше се с касата и даваше готовата храна на клиентите) ме пита какво ще искам и момчето се зае да ми прави вегетарианския сандвич (с повече картофки). Честно казано трябва да е много добър в правенето на сандвичи.. Първо: беше ужасно вкусен сандвич. И второ: направи го без да си поглежда пръстите за повече от секунда. През цялото време ме гледаше в очите.. или в коленете, които се показваха под полата на Noa Noa. Аз стоях там и се усмихвах доста непохватно. Когато ми намигна едва се сдържах да не се разсмея.. весели рижи кичури. Мисля, че той, както и аз, беше доволен, когато другият мъж се заговори по телефона и се дръпна настрани, а момчето ми подаде сандвича (с повече картофки) и с леко докосване взе парите от ръката ми. Смее се. Взе ми по - малко отколкото трябваше. И не, не мисля, че сбърка толкова елементарна сметка. Усмивка. Нужно ли е да казвам къде утре ще ям вегетариански сандвич? Още една усмивка. Банален, смешен, непохватен, несериозен.. флирт.
Прибрах се бързо. Всъщност пак провървях последните две - три спирки. Ще вземе да ми харесат тия нощни разходки, а и едно улично куче ме продружи до входа.

1 comment:

Teddy Bear`s hugs said...

С нетърпение очаквам да разбера развитието с момчето от дюнерджийницата :)