drawing by cattishДа напише "отдавник" и да съсипе лак (Rad Red-a, който споменах вчера), струващ 3 и 50 за 24 часа е по силите само на.. моа. "Отдавник" се е появила като дума покрай "отчаяние" предполагам, но къде успях да се олющя ноктите до един нямам ни най - малка идея.
С всеки изминал ден колегите ми се струват все по - странни птици Като изключим готик мадамата (а аз да подчертая открито започнах да ненавиждам готик стила) от бижутерския и момчетата от компютърния, всички започват да ми се струват все по - прозрачни и изтъркани 20 и... (няколко си там) годишни, чакащи щастието да им се изтърколи в краката. И понеже всички са толкова сигурни, че това ще се случи точно на тях просто си четат вестниците по цял ден, правят се че продават туй - онуй и просто убиват времето до деня, в който всичко хубаво ще им се стовари на главата. Не се впрягат да направят нищо съществено или поне интересно за себе си или поне за останалите. Странни уж живеещи пилета Ви казвам. Не виждам нищо в очите им, честно. Все едно... празни дупчици.
Днес докато се прибирах към дома ме придружаваха Damien Rice и една доста пълничка облещена луна, очертаваща в светли тонове облаците около себе си. Вървя си аз по баирчето, колите фучат край мен. Няма спирки, нито отбивки, само един тъничък, тъничък тротоар за такива идиоти като мен, които са решили да вземат тоя невъзможен баир пеш. Тогава изведнъж установявам, че един автобус спира почти до мен, опрял гуми във въпросния мъничък тротоар и вратата, намираща се най - близко до моа се отваря. В страничното огледало виждам добричкият старец, каращ автобуса да ми маха да се кача, за да не слизам пеша през нощта по баира, разбирате ли? Понякога неочакваната доброта и разбиране, които можеш да срещнеш на пътя те шашкат от всякъде. Аз поне се шашнах. Винаги ще се шашкам.
Двата тайни плана (не питайте кога станаха два, станаха и толкова) вървят прелестно. Особено единия, другия тепърва утре започвам да го задействам. Аз съм блестяща, въпреки наличието на разбитото сърце. Всъщност започвам да се съмнявам, че въобще е било разбивано, просто натъртвано. И май установявам, че се чувствам добре, не скърбяща, не уморена, не депресирана, просто добре.
Дайте ми сега портокалов сок, омръзна ми от лимонада.
С всеки изминал ден колегите ми се струват все по - странни птици Като изключим готик мадамата (а аз да подчертая открито започнах да ненавиждам готик стила) от бижутерския и момчетата от компютърния, всички започват да ми се струват все по - прозрачни и изтъркани 20 и... (няколко си там) годишни, чакащи щастието да им се изтърколи в краката. И понеже всички са толкова сигурни, че това ще се случи точно на тях просто си четат вестниците по цял ден, правят се че продават туй - онуй и просто убиват времето до деня, в който всичко хубаво ще им се стовари на главата. Не се впрягат да направят нищо съществено или поне интересно за себе си или поне за останалите. Странни уж живеещи пилета Ви казвам. Не виждам нищо в очите им, честно. Все едно... празни дупчици.
Днес докато се прибирах към дома ме придружаваха Damien Rice и една доста пълничка облещена луна, очертаваща в светли тонове облаците около себе си. Вървя си аз по баирчето, колите фучат край мен. Няма спирки, нито отбивки, само един тъничък, тъничък тротоар за такива идиоти като мен, които са решили да вземат тоя невъзможен баир пеш. Тогава изведнъж установявам, че един автобус спира почти до мен, опрял гуми във въпросния мъничък тротоар и вратата, намираща се най - близко до моа се отваря. В страничното огледало виждам добричкият старец, каращ автобуса да ми маха да се кача, за да не слизам пеша през нощта по баира, разбирате ли? Понякога неочакваната доброта и разбиране, които можеш да срещнеш на пътя те шашкат от всякъде. Аз поне се шашнах. Винаги ще се шашкам.
Двата тайни плана (не питайте кога станаха два, станаха и толкова) вървят прелестно. Особено единия, другия тепърва утре започвам да го задействам. Аз съм блестяща, въпреки наличието на разбитото сърце. Всъщност започвам да се съмнявам, че въобще е било разбивано, просто натъртвано. И май установявам, че се чувствам добре, не скърбяща, не уморена, не депресирана, просто добре.
Дайте ми сега портокалов сок, омръзна ми от лимонада.
1 comment:
uu a second plan, interesting ;)
btw. petuk!!! :) Do not forget! ;)
Post a Comment