Ускореният влак от Враца за София е разкош. Има някакво силно очарованието в това да пътуваш точно с него в хубав слънчев есенен ден като днешния. Големи червени седалки, само по шест души в купе, червени (макар и доста прашни) килимчета по пода, светло дърво. А през сравнително чистите прозорци се гонят цветове. Напича приятно и след като изпразниш плика монтански фурнети заспиваш.. пристигаш неусетно бързо. И имаш цял следобед на разположение.
Сутринта беше хубава. Събудих се (макар и сама) доста рано, имах време да зачистя поверения от Тити апартамент след вчерашното МАЛКО (подчертавам го, заради стопанката, за да не реши, че съм въртяла лудия купон в нейно отсъствие) запиване. Събирам си багажа и изхвърчам. У Вальо.. той се прави, че учи по биология, а аз се докосвам до компютър за първи път от три дена. После го изпитвам, за да установя, че що-годе е запомнил нещата, но и двамата знаем, че ако го изпитат ще го сгафи.. яко. А после гледаме Eurotrip. Или поне части от него, защото нямаме много време, нали.. влака. Тъ тъ ръъ. Маха ми от перона.
Вчера беше адски дълъг ден. Поне така ми се стори, имах чувството, че съм правила 48543253 неща. Станахме към 11 и 30 с Вальо, но и двамата с Вал мислехме, че е поне 3 следобед.. толкова дълго ни се стори това спане.. мррр. Те с Милен спаха при мен, но Милен се беше преместил в хола, защото му било лошо и си отишъл рано рано сутринта. Вальо си отиде да се къпе и да учи (отново). Аз пак подредих набързо, четох "Размерът има значение", която открих из библиотеката на Тити и отидох у Вальо (пак). Т.е. само го взех от тях, излязохме да се разхождаме из есенна Монтана (много е красива), ритахме шумата и после се настанихме, за да чете той по химия, а аз да си лежа и да снимам. Излишно е да казвам, че той пак нищо не научи, но пък аз направих много снимки. Привечер играхме билярд (няма да казвам, че с Гери загубихме всичките игри) и след това се събрахме у... нас? с Милен, Георги, Гери и Вальо. Взехме китарата на Гошо, свирихме (и двамата научихме Seven nation army на White Stripes), играхме карти, подобаващо си подпийнахме и се обадихме на Злати. Защото видите ли Георги хвана акордите на нашата песен (кукито) и аз трябваше да проверя акордите за него. Правилни се оказаха, а Зу обеща да дойде на Хелоуин. Георги каза "Обичам това момиче само по телефона вече". Ня. Ще бъде супер. После дълго се изпращахме един друг. И тъкмо се мъчех да накарам пияната си глава да заспи Кейт звънна и си говорихме.. порядъчно дълго. И изтрезнях. А бях Алиса в страната на чудесата.
Онзи ден беше още по - страхотен. Бях спала едва няколко часа, когато телефонът иззвъня и трябваше да ставам, да си викам такси и да се отправяме към гарата.. гррр. Аз обаче съм късметлия. 1. Въпреки големите опашки на касите си купих билет адски бързо. 2. Дори си намерих място да седна, защото видите ли имаше адски много хора, явно повечето си пътуват в събота сутрин (което да призня е съвсем логично). 3. Пътуването (дори и преминато в спане в по - голямата си част) беше вълшебно. Имаше непрогледна мъгла и докато влака се плъзга в нея имаш чувството, че света съществува само в осветеното купе, което хвърля малко светлина и навън, но малко, само на метър - два. Решаваш, че от там нататък не съществува нищо. А и хората в моето купе водеха страхотен разговор.. единият мъж имаше невероятен тембър. Приспиващ.
В Монтана. Вальо и Милен ме взеха от гарата. Помотахме се. Изкатерихме се на крепоста, карти (научих се да играя на макао и признавам голям смях падна около тая игра), снимки. Закачих се ужасно лошо на една шипка и сега имам три гигантски рани на лятото рамо. Типично в мой заплеснат стил. А вечерта... The Strunes и Wickeda. Йей. Стана голяма обърквация с един пич, за когото всички смятаха, че е Димо от П.И.Ф., и приличаше на него рпедполагам, но се оказа някой си Лазар. Аз се набутах да проверя. Беше пич. Май след това пак се изпращахме надълго и нашироко, с Милен и Вальо си напазарувахме от денонощния магазин, прибрахме се у.. нас?, наядохме се като доволни прасенца и си легнахме в спалнята заедно. Уж с умисъл да си говорим. Заспахме почти веднага.
Майчице мила, ще ми се пръсне
с толкова обич сърцето..
Вальо не спря да пее през повечето време.
Решихме, че след време трябва да живеем всички заедно.. поне за известно време.
Сутринта беше хубава. Събудих се (макар и сама) доста рано, имах време да зачистя поверения от Тити апартамент след вчерашното МАЛКО (подчертавам го, заради стопанката, за да не реши, че съм въртяла лудия купон в нейно отсъствие) запиване. Събирам си багажа и изхвърчам. У Вальо.. той се прави, че учи по биология, а аз се докосвам до компютър за първи път от три дена. После го изпитвам, за да установя, че що-годе е запомнил нещата, но и двамата знаем, че ако го изпитат ще го сгафи.. яко. А после гледаме Eurotrip. Или поне части от него, защото нямаме много време, нали.. влака. Тъ тъ ръъ. Маха ми от перона.
Вчера беше адски дълъг ден. Поне така ми се стори, имах чувството, че съм правила 48543253 неща. Станахме към 11 и 30 с Вальо, но и двамата с Вал мислехме, че е поне 3 следобед.. толкова дълго ни се стори това спане.. мррр. Те с Милен спаха при мен, но Милен се беше преместил в хола, защото му било лошо и си отишъл рано рано сутринта. Вальо си отиде да се къпе и да учи (отново). Аз пак подредих набързо, четох "Размерът има значение", която открих из библиотеката на Тити и отидох у Вальо (пак). Т.е. само го взех от тях, излязохме да се разхождаме из есенна Монтана (много е красива), ритахме шумата и после се настанихме, за да чете той по химия, а аз да си лежа и да снимам. Излишно е да казвам, че той пак нищо не научи, но пък аз направих много снимки. Привечер играхме билярд (няма да казвам, че с Гери загубихме всичките игри) и след това се събрахме у... нас? с Милен, Георги, Гери и Вальо. Взехме китарата на Гошо, свирихме (и двамата научихме Seven nation army на White Stripes), играхме карти, подобаващо си подпийнахме и се обадихме на Злати. Защото видите ли Георги хвана акордите на нашата песен (кукито) и аз трябваше да проверя акордите за него. Правилни се оказаха, а Зу обеща да дойде на Хелоуин. Георги каза "Обичам това момиче само по телефона вече". Ня. Ще бъде супер. После дълго се изпращахме един друг. И тъкмо се мъчех да накарам пияната си глава да заспи Кейт звънна и си говорихме.. порядъчно дълго. И изтрезнях. А бях Алиса в страната на чудесата.
Онзи ден беше още по - страхотен. Бях спала едва няколко часа, когато телефонът иззвъня и трябваше да ставам, да си викам такси и да се отправяме към гарата.. гррр. Аз обаче съм късметлия. 1. Въпреки големите опашки на касите си купих билет адски бързо. 2. Дори си намерих място да седна, защото видите ли имаше адски много хора, явно повечето си пътуват в събота сутрин (което да призня е съвсем логично). 3. Пътуването (дори и преминато в спане в по - голямата си част) беше вълшебно. Имаше непрогледна мъгла и докато влака се плъзга в нея имаш чувството, че света съществува само в осветеното купе, което хвърля малко светлина и навън, но малко, само на метър - два. Решаваш, че от там нататък не съществува нищо. А и хората в моето купе водеха страхотен разговор.. единият мъж имаше невероятен тембър. Приспиващ.
В Монтана. Вальо и Милен ме взеха от гарата. Помотахме се. Изкатерихме се на крепоста, карти (научих се да играя на макао и признавам голям смях падна около тая игра), снимки. Закачих се ужасно лошо на една шипка и сега имам три гигантски рани на лятото рамо. Типично в мой заплеснат стил. А вечерта... The Strunes и Wickeda. Йей. Стана голяма обърквация с един пич, за когото всички смятаха, че е Димо от П.И.Ф., и приличаше на него рпедполагам, но се оказа някой си Лазар. Аз се набутах да проверя. Беше пич. Май след това пак се изпращахме надълго и нашироко, с Милен и Вальо си напазарувахме от денонощния магазин, прибрахме се у.. нас?, наядохме се като доволни прасенца и си легнахме в спалнята заедно. Уж с умисъл да си говорим. Заспахме почти веднага.
Майчице мила, ще ми се пръсне
с толкова обич сърцето..
Вальо не спря да пее през повечето време.
Решихме, че след време трябва да живеем всички заедно.. поне за известно време.
2 comments:
Монтана винаги е хубава... :( липсва ми много...уфф
хубаво, есенно вълнение, открито и пътуващо
Post a Comment